Още нещо си отива завинаги от нашия живот - от началото на 2004 година радио "Свободна Европа" спира предаванията си на български език.
С тази емблематична медиа още нещо отива в миналото подобно на грамофоните, пишещите машини и телексите.

Всъщност, "Свободна Европа" не беше само медиа, а символ на свободното слово, което пробиваше "желязната завеса".

Да слушаш "Свободна Европа" беше тайната форма на протест на българите срещу комунизма. Това беше най-разпространената форма на дисидентство, а то друга форма май почти нямаше...

Не беше толкова отдавна - само преди 15-ина години. Светът беше разделен на две части - ние бяхме в по-лошата. Нямаше интернет, нямаше сателитни канали. Имаше цензура - тотална и безмилостна.

В онези не тъй далечни години имаше една особена романтика - вечер да се прибереш в дома си и да развъртиш копчето на радиото, за да хванеш някоя от забранените радиостанции: "Свободна Европа", Би Би Си, "Дойче Веле" или "Гласът на Америка". От тях най-забранена беше "Свободна Европа", тъй като имаше най-дълга програма на български език, пък и защото беше най-остра в критиките към тогавашната власт.

А тази власт реагираше първосигнално и примитивно - опитваше се да заглушава "Свободна Европа" с мощни предаватели. И наистина не беше никак лесно да се чуе това радио, което тогава излъчваше само на къси вълни. Даже най-запалените радиолюбители водеха спорове с какъв приемник се ловят най-добре забранените станции - с ВЕФ, "Селена" или "Меридиан". Измисляха се какви ли не приспособления към антените, с които да се намали заглушаването. А когато нищо не помагаше, любителите на свободната информация трябваше да се задоволят с руския вариант на "Свободна Европа", наречен радио "Свобода". Него поне не го заглушаваха в България.

"Свободна Европа" носеше частица от нормалния свят. Между бръмченето на заглушителите все пак се промъкваха гласовете на свободата. Някои от тези гласове бяха, както се казва днес, култови: да си спомним Румяна Узунова, Владимир Костов, Велко Верин и още много други. Техните гласове не звучаха съвсем шлифовано като на говорителите от официалното българско радио. В някои от тези гласове имаше и лек, но характерен акцент. И сякаш това беше акцентът на свободата.

Официалната българска пропаганда водеше мощни кампании срещу гласовете на "Свободна Европа". Те бяха заклеймявани като врагове на народа и слуги на империализма. А благодарение на тях научихме потресаващи неща - истината за аварията в АЕЦ Чернобил, драмата на възродителния процес и голямата екскурзия, трагедията на комунистическите лагери, репресиите на властта, извращенията на политическата върхушка и много, много други зловещи реалности от онова недалечно време. По "Свободна Европа" за първи път чухме имената и гласовете на българските дисиденти.

Нещата, които се чуваха по западните станции, звучаха като ерес. Никой не вярваше, че един ден така свободно ще може да се говори и по българските медии. Ето че това стана и вече на никого не прави впечатление.

Изпълнила ли е "Свободна Европа" своята мисия у нас? Привидно да - комунизмът е сринат, влизаме в НАТО, а медиите са общо взето свободни. Зад тази привидна фасада обаче положението не е никак трогателно: макар да няма официална цензура, медиите днес са много предпазливи. Почти няма сериозни и задълбочени журналистически разследвания, а за особен подвиг се приема някое студийно интервю с малко по-провокационни въпроси. Тази предпазливост е разбираема, особено ако се има предвид и колко съдебни дела се водят срещу журналисти.
Но има и друг проблем. Някои от медиите внимават да не разсърдят Съвета за електронни медии (СЕМ). Други внимават да не засегнат някой голям рекламодател. А трети направо обслужват някое политическо лоби.
Всъщност, тези зависимости ги има и в нормалния свят, но в много по-малка степен. Тук икономическата криза е изкривила нещата до крайност. Нещо повече - медиите вече все по-малко са четвърта власт. Защото четвъртата власт вече е икономическата. А медиите се превърнаха по-скоро в инструмент на 4-те власти.
Е, това е положението. "Свободна Европа" си отива, а заедно с нея и част от илюзиите ни за свобода.
Радостин Паприков
M SAT