Миналата седмица беше ужасяваща за Уолстрийт. По-широкият индекс “Standard & Poor’s” затвори със загуби от 9,4 %, които са най-големите след седмицата, следваща терористичните атентати от 11 септември 2001 година. По този начин той се озова на четири годишно дъно и отчита 30 % понижение спрямо пика през миналата година. Всичко това подсказва, че се намираме в така наречения мечи пазар, при който преобладават продажбите и е налице спад на стойността на акциите. Опасенията са, че ситуацията може да е и по-лоша. Очевидно миналата седмица основният движещ фактор бяха политиците. Борсовите индекси се сринаха, когато американският Конгрес първоначално не прие спасителния план на правителството на стойност 700 милиарда долара, чиято цел е подпомагането на финансовата система.

Спадът на борсовите индекси беше най-големия след черния понеделник през октомври 1987 година. Рязката обезценка на капиталовата стойност на американските компании уплаши инвеститорите в целия свят. Последва обаче одобрение на променена версия на плана от страна на Сената и в края на седмицата, при повторното гласуване, Конгресът също го прие. Това, което е трудно да се обясни е, че тогава бяха налице отново масови разпродажби, така както и когато беше отхвърлен плана. Всичко това подсказва, че инвеститорите са сериозно притеснени за глобалните икономически перспективи и действията на политиците засега не могат да разсеят тези притеснения. За нещастие на държавната администрация по същото време излизащите икономически новини не бяха добри, като най-отчетливо това личеше при спада на броя на заетите в САЩ през месец септември със 159 000. Загубата на толкова много работни места е най-голямата след 2002 година. По този начин едва ли може да се отрече, че финансовата криза ще доведе Америка до рецесия, а след нея в същата ситуация ще изпадне и останалият свят. Не на последно място - миналата седмица приключи третото тримесечие и това беше повод за инвеститорите да теглят пари от хедж фондовете, в които държат активи.

В последните четири години американските инвеститори влагаха активите си в чужбина заради по-високия растеж, но когато настъпи паниката на пазарите започнаха да теглят тези активи, да ги превръщат в долари и да ги изтеглят обратно у дома на сигурно място. Това обаче доведе до липса на свеж ресурс във фондовете и те започнаха да продават всякакви ценни книжа, които притежават. Това вероятно обяснява и още по-големия спад на борсовите индекси в нововъзникващите икономики и по-специално на акциите, свързани с материалите и суровините, които са най-характерни за тези пазари. Най-силно засегната беше борсата в Бразилия, която в доларово изражение загуби само за една седмица 20 % от стойността си. Тези технически причини, свързани с липсата на пари в брой при фондовете, вероятно са оказали голямо значение за разпродажбите и паниката на пазарите.

В началото на тази седмица негативните настроения се запазиха и по-представителният индекс “Dow Jones” слезе вече под психологическите нива от 10 000. Събитията в Европа и зачестилите трудности на банките на Стария континент допълнително влошиха настроенията. Европейската централна банка миналата седмица обяви, че инфлацията в еврозоната вече не представлява такъв проблем, какъвто е икономическия растеж. Пазарите бяха изненадани от тези коментари и заради тях, въпреки негативната атмосфера в Америка, доларът поскъпна с над 5% срещу еврото. По този начин търсенето на сигурни активи, които предлагат убежище във времена на несигурност, се насочи и към долара, валутата, откъдето тръгват всички проблеми на глобалната икономика. Оценката на инвеститорите е ясна и тя е, че когато има проблеми в света, хората търсят долари и американските активи, дори и проблемите да произлизат от самата Америка.

Във вторник Федералният резерв взе решение да изкупува търговски ценни книжа от пазарите. Решението на Американската централна банка е нова мярка, чиято цел е да се върне така нужното доверие сред инвеститорите.

Какво би помогнало на еврото от тук нататък, за да се върне към многогодишния си растеж срещу долара? На първо място, колкото и парадоксално да звучи, мерките на американското правителство имат положителен ефект за еврото. Липсата на спокойствие на паричните пазари кара Европейската централна банка да осигурява ликвидност на стойност милиарди евро. Приемането на пакета на Белия дом за 700 милиарда долара сваля от бремето на централата във Франкфурт и тя може да обърне по-голямо внимание на вътрешните си проблеми. На второ място, едно възвръщане на спокойствието на пазарите ще доведе отново на мода търсенето на по-доходни активи и инвестиции, а при сегашните лихвени диференциали, които са силно в полза на еврото, ще доведат до подновяване на растежа на единната валута и ще навредят на долара. Трето, едно стабилизиране на пазарите ще провокира да се извършват отново покупки на суровините, в това число и на енергийните и по-специално на петрола. Ново покачване на черното злато ще увеличи инфлацията и ще накара ЕЦБ да се върне към досегашната си позиция за бдителност спрямо ценовите нива и да има готовност за повишение на лихвите, действие, което ако стане факт, допълнително ще увеличи привлекателността на европейските активи, които ще станат още по-доходни.

Междувременно икономистите си задават въпроса дали тази голяма паника на пазарите дава основание да говорим за депресия, такава каквато е имало през октомври 1929 година и октомври 1987 година. Като цяло отговорът е отрицателен, тъй като тогава сривът е настъпил заради акциите на борсите. В годината, предхождаща двете депресии, те са били силно надценени с над 100 % и това спекулативно надуване на цените е довело до сривовете. Сегашният случай е по-различен и не се дължи на акциите, а натискът дойде от външен фактор - сривът на пазара на недвижимите имоти. Въпросът, който в момента си задават дребните инвеститори, е, дали обезценката е вече толкова голяма, че ценните книжа да се търгуват на нереално ниски стойности и съответно да са подходящи за покупки. През последните дни големи играчи като Уорън Бъфет и Джордж Сорос започнаха да купуват, въпреки срива на борсите и това изкушава и останалите да предприемат тази стратегия. За съжаление, историята не дава еднозначен отговор. След депресията от 1929 година следва нова обезценка от 80 % на борсовите индекси през следващите 5 години, докато след депресията през 1987 година следва растеж от 50 % през следващите 5 години. В първия случай е било налице задълбочаване на проблемите и една инвестиция след краха би била пагубна, докато във втория случай се оказва, че покупки по време на краха биха довели до не лоша възвръщаемост през следващите години. Разликата между двете депресии е, че при втората големите централни банки по света извънредно намаляват лихвените си проценти. Това навежда на мисълта, че и в сегашната ситуация това като че ли ще е най-добрия лост за управление на пазарите. Едни интервенции, както и приемането на спасителни планове, биха имали краткотраен ефект и не връщат трайно доверието. Едно обаче повсеместно намаление на лихвите по целия свят би било силен икономически стимул, а освен това ще вдъхне доверие на пазарите, че банкерите действат с твърда ръка при овладяването на кризата. Такива действия вече може и да са налице, което не означава, че ще ги видим оповестени едновременно и като единно решение.

Австралийската централна банка например, във вторник намали основния лихвен процент със 100 базови пункта от 7 % до 6 % при очаквания за понижение от 50 базови пункта. Предварителните прогнози, които доскоро сочеха да очакваме увеличение на американските лихви сега показват, че при редовното заседание този месец на Федералния резерв най-вероятно ще бъдем свидетели на понижение от 75 базови пункта. Действие, което е трудно, предвид крайно ниските нива на лихвите зад океана, но не е и невъзможно. Такива едни действия могат да бъдат последвани много бързо от намаления на лихвите и в Англия и в Европа.
Веселин Калчев
Финансов анализатор ФК “Логос - ТМ” АД