В последно време много се изписа за „омагьосания кръг” на демокрацията при нейната защита срещу посегателства, каквито са заплахите от тероризъм. От чувство на несигурност, през мобилизация на ресурси за превенция, нанасяне на изпреварващи психологически и фактически удари, но често като краен резултат – превръщане на демокрацията в антидемокрация. Претопяване на вековни правила в човешкото общуване в името на нещо, което понякога се оказва политическа параноя. Наскоро ЦРУ е взело решение да даде публичност на методическия си наръчник, според който при администрацията на Джордж Буш–младши са водени разпити на заподозрени в подготовката на атентатите от 11 септември.

Публикация във „Вашингтон пост” от 25 август по темата разкрива стряскащи детайли от упътването на американската разузнавателна централа. „В началото на разпита задържаният е чисто гол, като само главата му е покрита с чувал, който закрива плътно лицето му. Обикновено задържаният е окован с белезници на ръцете и краката, а на врата му се поставя нашийник” – пише в статията. Разследващите журналисти, които са автори на материала уточняват, че използването на нашийника било защото така по-лесно главата на предполагаемия терорист можела да бъде удряна в стената. В официалните документи на ЦРУ, одобрени сега за разсекретяване се казва, че „някои методи за разпитване предизвикват у задържания по-силен физически и психологически стрес и затова са по-ефективни”.

Ако следователите искат да получат подробен отговор на даден въпрос, е било разрешено главата на задържания да бъде удряна до трийсет пъти подред в стената. Сред психологическите трикове, използвани за подтикване към признания, впечатление правят обливането с ледена вода, поддържането на шум с еквивалент на непрекъснато преминаващ наблизо товарен влак или – освен това – изкуствено предизвикано безсъние до 180 часа без прекъсване. Всички тези мерки са били одобрени от министерството на правосъдието при предишната администрация на Белия дом. Фактът, че сега те стават известни на обществеността, очевидно означава и негативна оценка за подобни действия от страна на сегашния президент Барак Обама. Неговата философия още далеч преди да стане лидер на най-влиятелната държава в света е, че алтернативата на насилието не е насилие.

Обама – както сам пише в автобиографичните си книги – е убеден противник на войната срещу Ирак дори само заради изфабрикуваните фалшиви аргументи за наличие на някакво оръжие за масово поразяване. Технологията на фалшификацията бе разгърната от разузнавателните централи най-вече на САЩ, но и на Великобритания. Амбицията на Обама да замени употребата на различни видове сила с правенето на адекватна политика бе посрещнато с чувство на облекчение по целия свят и особено в невралгичните зони, където силата на САЩ непрекъснато показваше, че не намалява, а умножава и изостря проблемите. Въпросът е може ли да се измисли и да се прилага политика, която наистина да носи дългосрочен мир и сигурност за страни като Афганистан и Ирак, да излъчва и да е готова да приема сигнали за диалог със страни като Иран и Северна Корея, да разплете най-сетне конфликтния възел на Близкия Изток.

По принцип, за да се прилага подобна политика, е необходимо много повече време, отколкото предполагат дори два президентски мандата за Обама. Очевидно е, че преди да се променя политическата технология – или поне заедно с нейната промяна Обама ще се опита да създаде нови нагласи в американското общество. Демокрацията, която то носи за себе си, трябва да намери своя външнополитически еквивалент и да се превърне в мирно послание за демокрация, осъзнато като необходимост и от самите американци. Това означава изработване на консенсус – и експертен, и граждански в САЩ, че към пъстротата на света е неприложим универсален силов подход, а точно толкова разнообразен, колкото е разнолика спецификата на всеки конкретен проблем.

С какво ще помогне на Обама да реализира подобни планове изваждането на бял свят на тъмните страни от практиката на ЦРУ при администрацията на Буш? Няма ли много хора още веднъж да се отвратят от американския модел, независимо че става дума за различни политически доктрини? Във всеки случай – сигурно ще има много разочаровани. Но Обама ще спечели нещо изключително важно. С публичността около работата на ЦРУ президентът ще покаже на американците две неща – че разузнавателната служба е под непрекъснат граждански контрол, за да работи в името на демокрацията и на обществото. И освен това – че американците трябва да се борят за правото си като гражзани да знаят как работят силовите и специалните институции на държавата им. Първата стъпка към изработване на нова политика към другите държави е промяната и разкрепостяването на собствената държава. Ако Обама иска да остави след себе си стратегия, той трябва да създаде нови граждани.
Георги Коритаров/koritarovonline.hostzi.com