Името на Светла Златева е записано със златни букви в световната лека атлетика. Тя е първата българска спортистка с олимпийски рекорд и втората ни сънародничка, която постави световен рекорд в този спорт. В богатата си спортна кариера Златева има 5 рекорда на планетата в бягането на 800 м, дисциплина която през 80-те години се смяташе за българска. През 1972 г. на олимпиадата в Мюнхен Светла е първа на полуфинала с нов рекорд на игрите, а на финала записва най-доброто ни класиране в историята ни до този момент - 4-о място. На следващата година Светла подобрява световния рекорд в дисциплината на 1:57,47 мин, който издържа близо 3 г. На следващите олимпийски игри в Монреал Светла се класира 6-а след лечение на ахилеси. Приключва спортната си кариера сравнително рано на 29 г., със завидна равносметка - 5 световни, 1 олимпийски и 43 национални рекорда.

Преди година обаче на Светла се наложи да прави друга равносметка, защото бе между живота и смъртта. Ненадейно разбира, че е болна от рак на дебелото черво. В борбата с коварната болест й помагат много хора. Днес Златева отново е на крака, а от няколко месеца дори се е върнала на работното си място. От много години, както и докато се лекуваше, от нея не се отделяше най-близката й приятелка -известната ни лекоатлетка Николина Щерева.

- Как приехте ужасната вест, когато разбрахте, че ви е сполетяла тази беда? Известно е, че вие не пиете, не пушите и спортувате редовно.

- Научих съвсем случайно и дори не повярвах. От лекар в предаването на Гала ("На кафе") разбрах за симптомите на това заболяване. Нищо не ме болеше, но имаше някои притеснения, които ме накарахада се усъмня. На 16 януари отидох в болница "Доверие" да видя моя приятелка (бившата състезателка на диск Светла Божкова) и се записах за преглед. На 19-и взех резултатите и казаха, че имам рак.

Това не се описва. Не вярвах, че ми се случва на мен. В първия момент реагирах: ама аз ли? Това за мен ли се отнася? За мене? Аз ли съм болна от рак? Това ми го казват на вратата. Изведнъж сякаш не ми стигаше въздух, не знаех къде съм, подсякоха ми се краката.

За повечето хора, като се каже рак, това е равно на смърт. Бях в пълен шок. Не можех да дишам от ужас, дори не се разплаках. Съвзех се и излязох навън. Обадих се на Тихомир (мъжа й - б.а.). Той веднага поиска да ме вземе, но му казах, че сама ще се прибера. Обадих се и на най-близките си хора. Прибрах се и си казвам: сега какво ще правя, аз имам рак. Ужасно стресиращо е.

Съвзех се, доколкото това е възможно, обадих се на професор Пожарлиев. Той ме прие в петък и в понеделник, на 24 януари, ме оперира. За първи път откакто се познаваме с Николина Щерева, не можах да й се обадя за рождения ден - 25 януари, макар че, преди да вляза й обещах. Бях в реанимация.

- Бяхте на терапия в Турция. Какво е състоянието ви сега?

- Седнахме с Нина (Николина Щерева) и мислим какво ще правим. Трябва лъче- и химиотерапия. В това време от изгаряне с такива процедури почина бившата баскетболистка Красимира Гюрова и имаше много мнения "за" и "против" къде и как да протече останалата част от лечението ми. Тук ми казаха, че шансовете са 50:50. Не знаех какво да правя, защото на мен това ми се случва за първи път, а трябваше бързо да се реагира, за да имам шанс да живея. Така тръгнахме на борба за търсене на пари.

Много ми помогнаха Нина и Атанас Търев.

Чрез Мишо Касабов стигнахме до Франц Бекенбауер, който има фондация за подпомагане на онкоболни спортисти. Той даде най-голямата сума. Пратихме изследванията в Германия, но немски специалисти препоръчаха да не губя време и така заминах в клиника в Турция.

- Познавате ли се с Бекенбауер?

- Не, макар че казал, че ме знае. Запознавали са ме с него на един Октобърфест в Мюнхен, но не вярвам да ме помни. Няма значение, но той ми помогна най-много. Занесе документите, веднага преведе парите и ме приеха в клиниката. Там изкарах другото лечение. Освен процедурите пиех и някакви таблетки, известни като умните хапчета.

- Сега как се чувствате?

- Водят ме медицински здрава, но всяка седмица ходя на преглед, защото трябва да се следи. Засега съм добре, не мисля за болестта. През август дори се върнах на работа. Не знам как щях да живея иначе по цял ден вкъщи, освен финансовата страна.

Много ми помагат близките да се чувствам добре и да не мисля за това, което ми се случи преди година. Още един човек също многоми помага след операцията - психоложката Весела Драганова. През седмица съм при нея. От нея разбрах, че рак невинаги е равно на смърт. Тя ме научи да се боря за здравето си и към това да се стремя, а не да се боря срещу рака. Дори ми каза, че съм богоизбрана. Много се изненадах и я попитах:

Защо тогава Бог избра мен да се разболея?

Весела ми казва: Не, той ти дава възможност да огледаш живота си, да видиш нещата, които трябва да промениш, най-вече в емоционален и психически план. Ако Бог не те обича - стигаш до катастрофа или инфаркт и чао. Каза ми, че сега имам време да размисля и поправя живота си и да се излекувам от коварната болест.
Георги Делчев, „24 часа"