Според популярен виц руснаците смятат за свой спасител водката, дори ако води след себе си куче. Безкрайните януарски празници ни доведоха цял президент. Само че след 130-годишна, скрепена от две окупации дружба, само много пиян българин може да види в лицето на Путин Спасител. Или много религиозен - тогава би могъл да сметне руския президент за апостол Петър, на когото през 44 г. сл. Хр. Ангел Господен свалил веригите в нощта преди Ирод Агрипа да го изведе пред народа. По-късно учениците на апостол Петър успели да се сдобият с веригите и те били предавани през вековете на поколенията. Денят бил наречен наречен Свети вериги и православните го празнуват в дните от 16 до 18 януари заедно с Антоновден и Атанасовден.

Това ни донесоха днес апостол Путин и учениците му нефто-газовици – вериги, усукани като тръби. (АЕЦ Белене ще започне да се строи когато българската държава гарантира кредита от руска банка , и ще е черешката върху тортата. С януарската визита на Путин се затегна главно газовата примка около врата ни). Със строго секретния договор от декември 2006 г. „Газпром” най-после сложи ръка върху българските газопроводи. Сега дядо Иван ги прибра в джоба си. И пита за още - освен че дадохме съществуващите газопроводи, май ще строим и нови на „Газпром“ - за стотици милиони долари и за наша сметка.

Газовите ни отношения с Русия по същество са двадесетгодишно икономическо робство, по време на което България е дала много повече, отколкото е взела. Особено през последните дванадесет години. По силата на Ямбургската спогодба от 1986 г. България е дала средства и строителни организации за 600 милиона преводни рубли; извършила е строителни работи, доставила е машини, оборудване и стоки за 462 милиона преводни рубли; доставила е тръби с голям диаметър за 172 милиона преводни рубли. Срещу това е получавала от 0,5 млрд. куб. м газ през 1989 г. до 3,75 млрд. куб. м газ от 1992 до 1998 годишно. Транзитната такса е плащана в натура: по 80 куб. м за транзита на всеки 1000 куб. м.

Газът от Русия ни е толкова безплатен, колкото и свободата. Истинската цел на Санстефанския мирен договор, чиято 130 шумно годишнина ще честваме след месец, е Русия да погълне България. Договорът от Сан Стефано не само не бележи началото на националната ни независимост, но и благославя безсрочната окупация на страната от 50 хилядна руска войска. През декември 1883 г. Русия пресмята разходите си по окупацията ни на 10 618 250 рубли и 18 копейки - и милостиво ни опростява лихвите. Съмнителна щедрост - сумата днес се равнява на един вагон злато…

Стратегическа цел на Руската империя и на Съветския съюз до падането на комунзима бе завладяването на Цариград и превръщането на Москва в Третия Рим. България бе нужна в този контекст като плацдарм за навлизане в Турция. Сега е нужна като един от бившите сателити, в който Русия е възстановила своето влияние, за да постигне новата си стратегическа цел – да е специален, равнопоставен член на бъдещия глобален троен съюз със САЩ и Европа. Ако успее чрез икономически коруптивен и силен политически натиск да задържи Украйна и Кавказ, да пробие в „меката периферия” на Европа, най-вече Франция и Германия, да стъпи отново в България, Унгария и Словакия, Москва ще придобие друга цена в очите на Запада. Тя няма друг избор освен сътрудничество със него, но се опитва да вдигне цената си по всеки възможен начин, защото смята, че като империя ще се продава много по-добре, отколкото като национална държава.


Путин върши точно това. Първанов с радост му помага. Помагат му и проводниците на руските интереси в България, което на практика ги превръща в национални предатели. Купувайки видни представители на политическия ни елит за паница леща, в края на 2006 г. Русия нанесе няколко огромни енергийни удара на България, като по този начин осуети един от основните козове на Запада във взаимоотношенията му с нея – независимата, устойчива, равновесна енергийна стратегия. През 2008 г. Путин дойде , за да му целунем ръка като на благодетел.

Може и да са малко, но все пак има българи, за които безпрекословното икономическо подчинение на Русия е унизително. И това не е русофобия. Категоричното „за” и категоричното „против” в отношенията с Русия трябва да намерят своя равновесен център чрез дефиниране на българския национален интерес. Този национален интерес трябва да изкристализира в широк обществен дебат, който да отчита факта, че Русия е голяма сила, която се намира близо до нас, но от друга страна да й даде да разбере, че имаме собствени национални интереси, които сме решени да отстояваме.

Освен че консенсусно ще дефинира българския национален интерес, такъв дебат ще събуди и научната мисъл, и гражданското ни чувство. Това ще е наистина цел, достойна за български държавен глава. За съжаление – не на този.
Калин Манолов/kalin-manolov.blog.co.uk