„Ужасно е да присъстваш на масово самоубийство и да не можеш да го предотвратиш!"Такакоментира вчера син депутат гласуваното във вторник вечерта от парламентарната група на СДС изключване на Никола Николов от редиците й.
Акт, произведен с изричното несъгласие на лидера Надежда Михайлова и ръководството на СДС. И санкциониращ не действия, уронващи престижа на партията; не съмнения за корупция; не изразено свободомислие или свободоречие; а отсъствието на депутата при гласуването на промените в кабинета.

В ролята на Палача се явил Муравей Радев, но за всички било ясно, че той изпълнява волята на Инквизитора в лицето на Иван Костов. А ордата били онези 26 депутати, които
вцепенени от страх пред Инквизитора, вдигнали ръце, за да положат главата на доскорошния си другар на дръвника. Площадът пък бил зала „Запад" в единствената сграда в столицата на България, на която пише „Съединението прави силата". На някои това описание може да изглежда кръвожадно и неподходящо за политически анализ.

Но случващото се в СДС през последните няколко месеца няма връзка със здравия разум, камо ли с политиката, в която рациото е водещо.

Защото трябва да си или пълен глупак, който не разбира уродството на този акт преди старта на предизборната кампания, или си абсолютен партиен канибал, който е готов да върви по трупове, докато си избере личната и вярна му гвардия.

Не знам дали СДС ще се превърне в лична гвардия на Костов, както прогнозират мнозина, но знам едно - Костов нито е глупак, нито прави нещо, без внимателно да е калкулирал какво то ще му донесе.

След скандалното изтегляне и очерняне на Пламен Орешарски като кандидат-кмет на София анатемата върху Никола Николов не би трябвало да учуди никого. Тя обаче дава ясен отговор на няколко въпроса, анализирани от наблюдатели, от които досега СДС панически бягаше.
Първо - вече няма съмнение, че фактическият лидер на СДС е Иван Костов. И той избра точния момент, за да съсипе окончателно Надежда -когато тя се опитва да финализира тежката партийна препирня около изваждането на кандидата за столичен кмет. Публичното й шамаросва-не пред цялата парламентарна група е не само обикновено бламиране. То е опит за смазване. Какво трябва да прави един партиен водач, който е лишен от подкрепата на депутатите си?

Или си подава оставката, или отвръща на удара с удар. Навремето ПГ на БСП поведе епични битки с лидера си Виденов, който бе и премиер, докато наложи короната в герба ни или докато бранеше от нападките му Иван Гранитски като шеф на БНТ. Но това бяха дебати за политика, които не се отразиха на партията.

Второ - ясна е целта на атаката: СДС не само да загуби и местния вот, но резултатите от него да бъдат далеч под показателите на последните парламентарни избори, в които ОДС имаше 21,25%. Сега, когато СДС не събере и половината от тези гласове, Костов вече няма да е сам в отричането му. До него като „провален лидер" ще бъде наредена и Надежда. Е, заслужава си заради това успокоение на душата да положиш усилия, за да съсипеш партията си!
И ако Николов не бе им дал повод с африканското си сафари, щяха да измислят нещо друго, както скалъпиха на Орешарски „нерегламентиран контакт с бизнесмен".

Трето - страхът от Инквизитора продължава да владее редиците на СДС. Щом депутатите все още треперят от Костов само защото той ги е „назначил" в парламента, какво остава за апарата, който на много места е негов. Значи тези хора са убедени, че или той ще се върне, или че все някой ден отмъщението му ще ги стигне.
Въпросът е дали в Третото хилядолетие можеш да бъдеш Лидер на страха. Не! Но това не важи за родната ни Синя Инквизиция, която си е останала в Средновековието.

Четвърто - изкристализира тезата, че в този си вид това СДС не може да съществува. Вероятно след изборите ще се разцепи, самозакрие или нещо подобно и на негово място ще бъде регистрирана нова формация.
В нетърпението си това да стане час по-скоро Костов обаче преигра - отлюспването на Николов е прекрасен повод Надежда да прехвърли вината за изборния провал на тези, които отклониха партията от истинските й приоритети. Това е ответният й удар. И единственото й спасение като лидер.
Но за СДС спасение няма.
Валерия Велева
в-к “Труд”, 4 септември 2003г.