От самото си създаване СДС беше орисан да носи тежкият кръст на океан от силни страсти. Даже когато беше в пелени, към любимото дете на демокрацията всички имаха пристрастия -положителни или отрицателни, но… пристрастия.
От както се помня, всяка национална конференция на СДС беше съдбоносна, всяка областна конференция беше жизненоважна, да не говорим за общинските, където освен всичко друго, политическите страсти ескалираха до серия от лични вендети.

Засега обаче политическият сезон-2004 г. опровергава орисниците. Даже част от репортерите, отразяващи събитията в дясно, вече говорят за… скука. И това е така защото фактът, че СДС-Варна най-после се освободи от задушаващата хватка на Костовистката клика на Д.М. доведе до рязък спад на вътрешното напрежение. Скромността в случая е напълно излишна - Костовистката клика на Д.М. наистина имаше необходимия ресурс за да генерира конфликти, често надхвърлящи тесните провинциални рамки. Това, че СДС–Варна изобщо оцеля след отровната целувка на тези политически зомбита вече е равносилно на подвиг.

Всъщност, вътрешното спокойствие и усещането за известна сигурност преди общинската конференция на СДС-Варна може би е плод не само на пречистените редици на организацията. Този път разбирането, че решенията на конференцията са наистина съдбоносни и жизненоважни сякаш надделява над страстите. Това разбиране, между другото, води и до един само на пръв поглед страничен резултат - още на областната конференция на СДС стана ясно, че в кулоарите човек може да види десетки добронамерени лица на бивши седесари, които в момента са потенциални… бъдещи партньори. По една или друга причина голяма част от тези хора, които поставиха началото на синята коалиция, днес са в други партии в дясното политическо пространство. Вероятно любопитството е било основен мотив за тези визити. Поне при автора на тези редове това бе един от важните мотиви. Кой ти е предполагал, че някой ден ще видим спокойствие в сините редици, ще усетим умереност в изказванията и разумът ще надделее над страстите при вземането на решения?
Ако и общинската конференция на СДС бъде поне толкова “скучна”, колкото беше областната, сигналът към всички потенциални партньори в дясно ще е повече от ясен - с тези хора може да се работи.
Просто са успели да подредят собствената си къща.
Скучният политически сезон в дясно със сигурност вещае интересен такъв в… ляво. За никого във Варна не е тайна, че десните избиратели са много повече от поклонниците на лявата идея. Една победа на обединената десница точно във Варна ще бъде не просто овладяна позиция.
Победата във Варна ще бъде символ.
Разбира се, до щастливия финал има още много и много работа.
При това, ако бъдем честни, гаранциите за успех по-скоро клонят към определението скромни.

И все пак, през годините се съхрани най-важното! Добрите взаимоотношения между преобладаващата част от лидерите на десните политически сили във Варна бяха запазени.
Днес тези добри отношения са готови за своите първи знакови послания.
Областният лидер на СДС-Варна д-р Янко Станев инициира възстановяването на един от символите на дясната идея във Варна - в-к “Епоха”. В зората на демокрацията този непретенциозен седмичник беше едва ли не емблема на синята коалиция в морската столица.

Новото му раждане днес ще бъде възможно само като общо начинание на всички, които са пристрастни към дясната идея - СДС, НДСВ, ССД, БДС-Радикали, ВМРО, Народен съюз, РДП, БДФ, Съюза на репресираните и т.н.

Все от някъде трябва да се започне, нали?

Ако това скромно начало издържи проверката на времето, то със сигурност ще прерасне в… навик.
Навик за съвместна работа, толерантно водене на спорове и постигане на единодушие около ефективни решения.
Вярно е, че сам по себе си навикът отново навява на скука.
Само че отговорът на въпроса “Не живяхме ли прекалено интересно в последните години?” се натрапва от само себе си.
Понякога простичките решения са най-трудни.

Антон Луков