Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра - частXV

Продължение...

Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впроем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/
По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.
Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Моблител” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.
Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.
Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.
Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фаут Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.
Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!
Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.
Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.

Продължава тук...