Продължение...

---

Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?
Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?
Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.
Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от

6. Двете фондации
свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.
Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондациято от основаването й до този момент./Прил. 18/Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.
Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желбание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.
Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурорпрекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.

---

Продължава тук...