Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра - частXII

Продължение...

Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.
Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.
Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?
Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.
Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.
Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............
Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –

Продължава тук...