Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра - частX

Продължение...

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал” Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02.03.2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”
Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подбаваща тържественост посрещнахте Симеон Втари през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”
Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”
Несъмнено държите на това “нещо”, след като се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и

3.Източването на РВД
Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.
Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.
Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.
На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56% от капацитета си, а през 2001 – с 52%.
Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.
Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главбогарстрой” АД – за доизграждане на единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.
Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –

Продължава тук...