Продължение...

---

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.
Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.
Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22.06.1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.
Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.
Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация - преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.
Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай според строго секретна справка акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност 1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.
Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:
- Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два ербуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

---

Продължава тук...