Продължение...

---

Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.
Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.
Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чаморджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синят Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.
Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелигитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.
А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.
Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.
Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:
“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”
И още:
“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”
И още:
“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарство, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”
И още:
“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”
От Вас, г-н Костов.

---

Продължава тук...