Второ! Стана ясно, че ДСБ във Варна е на „специален режим“. Местната им организация, въпреки някои (за радост вече затихващи) претенции за уникалност, е като тази на всички останали десни партии - не е слаба, но не е и достатъчно силна.

Липсата на проблеми обаче също е проблем!

ДСБ-Варна вече няма оправдания. Никой не се е заяждал нито с Костов, нито с партията му. Обаче Костов ще си замине, а местните лидери и отговорностите им остават.

Фактите в суров вид са еднозначни и не подлежат на различни тълкувания.

Преди местните избори през 2007г. във Варна е сключен договорът за коалиция между СДС и ДСБ. С него се учредява “Синята коалиция” в морската столица. На 28 април 2010г. Ивайло Митковски и Стелиян Севастиянов създадоха нова група в ОбС-Варна и с този си акт те демонстративно напуснаха “Синята коалиция” в морската столица.
Тоест, всички в дясно са наясно, че не може да се говори за “Синя коалиция плюс”, при положение, че няма “Синя коалиция”!
Което може и да е за добро.

Разговорите за широка коалиция започват на чисто. И ако не приключат с успех, невинни няма да има! Защото Костов е прав, че десницата има всички шансове да се представи добре на предстоящите местни избори.

Другата разделителна линия е отношението към ГЕРБ.

Идеята за тотална война с ГЕРБ се налага от Костов. Всички останали в дясно искат да имат избор, ако се наложи на втори тур да избират между ГЕРБ и БСП. Близко до ума е, че партията, членуваща в ЕНП е по-малкото зло!

За съжаление много странно впечатление направи рамото, което Иван Костов удари на Кирил Йорданов. Пред стотици симпатизанти на ДСБ той изрично описа своите предпочитания за конкуренти в битката за кмет на Варна. Директното визиране на Павел Димитров (ГЕРБ) и Борислав Гуцанов (БСП) и небрежното споделяне на отрицателна оценка за техните лични и политически качества, на фона премълчаните истини за настоящият варненски кмет, могат да се тълкуват по различен начин.
Особено като се вземат предвид основателните съмнения за тясна координация между Костов и Първанов!

Или казано направо - Павел Димитров и Борислав Гуцанов може и да не са идеалните кандидати за своите партии. Може даже да са удобни конкуренти за десницата.

Обаче Кирил Йорданов за кого е идеален?
За Сергей Станишев или Бойко Борисов?
Да не би пък да е за Костов?

Антон Луков