Напрежението в Египет не стихва. В един и същи ден (11.01.2011) беше отзован египетския посланик във Ватикана, а малко по-късно египетски полицай (мюсюлманин) застреля християнин и рани още пет християни.

Преди това 23 души загинаха при атентат с кола бомба в новогодишната нощ пред църква в северния египетски град Александрия. Кръвопролитието предизвика хилядни протести на християни по улиците на града, в които някои от демонстрантите и местни мюсюлмани се замеряха с камъни. Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпите по улиците. „Жертваме душите и кръвта си за кръста”, викаха гневните християни около коптската православна църква*, пред която бе взривът.

Очевидно е, че напрежението нараства и общата позиция на християнския свят е задължителна. Папата призова световните правителства да направят повече за това християните да могат да практикуват вярата си без дискриминация и насилие.

В България за сега единствено Варненската и Великопреславска митрополия открито подкрепи християните в Египет, подложени на гонения от мюсюлманското мнозинство. Чест прави на негово преосвещенство митрополит Кирил тази позиция, която има още по–висока стойност, защото беше заявена буквално часове преди последната ескалация на конфликта.

За съжаление много малка е вероятността този изключително опасен проблем да се реши от само себе си. Горчивия опит подсказва, че ако не се вземат решителни дипломатически мерки, и не се предприеме сериозен, международен натиск още в зародиша на конфликта, верската нетърпимост се разраства като раково образование и излиза от всякакъв контрол. Примерите са безброй - от Северна Ирландия и Близкия Изток, през Индия и Пакистан, Кавказ, Афганистан, Сомалия и много други по-малки локални огнища на напрежение.

В условията на глобални комуникации може би е нормален страхът на по-затворените ислямски общества от непознатите предизвикателствата на новия свят, в който няма граници за хора, стоки, услуги и… идеи.

Страхът обаче (във всичките му форми) в никоя религия и в никоя правна система не е оправдание за насилие и жестокост.

В този нов свят както няма монопол на автомобилния пазар, на медийния пазар или на пазара на софтуер, така няма как да има и верски монопол на една религия.
В началото на 21 век светът не може да си позволи да умират вярващи заради вярата си.
Просто защото връщането към порядките от началото на 20 век едва ли ще ни доведе до различен резултат от вече преживените милиони човешки трагедии.
Антон Луков

*„Коптската Църква е една от древните Източни (нехалкидонски) църкви. Днес, по броя на своите последователи, тя е втора след Етиопската. Повечето копти живеят в Египет. Точният им брой обаче е неизвестен. Официалните представители на Коптската Църква обикновено говорят за 7-10 милиона души, като общото население на Египет е около 60 милиона. Коптите имат и доста голяма диаспора – около 1 милион души, живеещи по целия свят.

Броят на епархиите при последния патриарх Шенуда III надхвърли петдесет и се връща към своята историческа цифра. През VI–XI в. броят на диоцезите се е колебаел между 50 и 100. През 2004 г. Коптската църква имаше 91 епископи. През последните десетилетия забележимо нарасна количеството на манастирите и на монасите. През 1961 г. Коптската църква имаше само 8 мъжки (206 монаси) и 5 женски (около 50 монахини) манастири. В средата на 90-те години на миналия век Коптската църква вече имаше около 15 мъжки (примерно 1,3 хил. монаси) и 6 женски (примерно 400 монахини) манастири.

Трудно е да се посочи точната цифра на манастирите днес. Първо, някои възстановени манастирски комплекси се използват като църковни центрове или енорийски храмове, но монашески живот в тях липсва. Второ, има (особено в Горен Египет) множество малки обители, където се подвизават само от един до три монаси. Например, в района на Ахмим има шест малки манастири, обитавани от от един до шестима монаси. Трето, някои не много големи обители нямат официален статут на манастири, а се водят за метоси на по-големите манастири. Например прочутите манастири на преп. Антоний Велики и преп. Павел Тивейски традиционно имат метоси в град Буш (120 км на юг от Кайро). А някои вече фактически съществуващи монашески общини, създадени по иницатива “отдолу”, още не са получили официален статут от Синода на Коптската църква и затова ги няма в официалните източници. Затова днес можем да говорим за приблизително 60 мъжки и женски фактически действащи манастири с общ брой на монасите от порядъка на две хиляди души.
През последните десетилетия Коптската църква обръща голямо внимание на строителството на нови и възстановяването на разрушени храмови сгради. При патриарх Кирил VІ (1959-1971) броят на действащите храмове се удвои – от 500 до 1000. Активното строителство продължава и при патриарх Шенуда ІІІ...
Най-известният център на монашеския живот в Египет днес е пустинята Вади ан-Натрун. В древността този район е бил известен като пустинята “Скит”. Тя започва на 75 км северозападно от Кайро и се простира на още 50 километра на северозапад. Нейната широчина не надхвърля 8 км. Днес тук има 4 коптски манастири: “Преп. Макарий” (около 115 монаси), “Преп. Паисий” (“Анба Бишой”- около 160 монаси), “Ал-Барамус”, тоест “манастирът на римляните” (105 монаси) и “Ас-Сурян” или манастирът на сирийците (около 145 монаси). Двата последни манастира са посветени на Пресвета Богородица. Тези четири манастири са “ковачница на кадри“ за епископата на Коптската църква. От 79 коптски архиереи 64 произхождат от манастирите на Вади ан-Натрун.
Като центрове на монашеския живот можем да отбележим също манастирите на Западната пустиня (“Мчк. Мина” – 80 монаси и “Преп. Самуил”) и Източната пустиня (“Преп. Антоний Велики” – около 120 монаси и “Преп. Павел Тивейски” – около 80 монаси), манастира “Ал-Мухарак” в района на Асют (320 км на юг от Кайро), където е една от семинариите на Коптската църква (125 монаси), манастира”Св. Георги” в Ал-Хататба (в делтата на Нил; около 15 монаси), манастира “Св. Дамиан” (20 км от Мансур; около 50 монахини), манастира ”Арх. Гавриил” във Фаюм (35 монаси), манастира “Св. Мина” в района на Асют (20 монаси), манастирите ”Св. Георги” (45 монаси),”Св. Пахомий” (25 монаси), “Св. Теодор Източни” (около 20 монахини) в района на Луксор, манастира ”Св. Пахомий” близо до Идфу (около 35 монаси)... Сегашният патриарх Шенуда ІІІ е първият коптски патриарх, който като световен икуменически деец е посетил практически целия свят. Той има лични контакти с ръководителите на всички християнски църкви. Но евхаристийно общение коптите имат само с единоверците, тоест с Нехалкидонските църкви - арменци, сирийци-яковити, етиопци... /pravoslavie.bg