Когато един политик от ранга на Бойко Борисов заяви публично, че го е страх от атентат, вероятно думите му целят нещо много повече от простото посочване на врага. Дали той предварително се застрахова от евентуално лош за него развой на събитията в Белград (делото срещу Сретен Йосич) или сме свидетели на гениален PR – ход (или гаф) – това за съжаление вече е почти без значение.

Защото номерът със страховете на Борисов не се играе за първи път на българската политическа сцена. Още когато беше главен секретар на МВР и по времето на неговата първа кметска кампания той лично разпространяваше притесненията си, че му подготвят атентати.
Свидетели сме на един и същи рецидив, който се повтаря със завидна методичност. Очевидно е! Тук няма нужда от сложни анализи или прогнози.

Не знам какъв е източника на Бойко-Борисовите страхове, но какво да кажат, например, американските, английските или руските посланици в редица ислямски страни, който работят ден и нощ под заплаха от атентати? Какво да каже Салман Ружди - писателят няма физиката на Бойко Борисов, но за сметка на това живее под постянен страх, след издадена фетва директно от аятоласите на Иран. Ами Роберто Савиано и вендетата на неаполитанската мафия? Ами израелските спортисти в Мюнхен през 1972 г.?

Дано да не излезе накрая, че Бойко Борисов е един объркан човек с изхабена психика, тормозен от зловещи кошмари и безброй страхове.
В годините на прехода българинът доказа, че може да изтърпи почти всикчо.
И все пак!
Ако един от основните кандидати за бъдещ български премиер се окаже обикновен страхливец - това вече наистина ще е краят на последните оцелели остатъци от националното ни достойснтво.
Още преди векове сър Френсис Бейкън (1561 - 1626) е изчерпал цялата тема с едно единственно гениално изречение – "Няма нищо по–страшно от самия страх".
Антон Луков