Дясната политическа конструкция от 90-те години си отива. Про­менят се условията и дино­заврите отмират. В новия век ще влязат онези десни формации, които успеят да се отделят от преобладава­щата мода на загиване. Оживяват онези динозаври, които се научат да летят и се превръщат в птици.

Демократическата пар­тия е типичен динозавър. Възстановена в рамките на съюза СДС, веднъж попад­нала в парламента като част от Народния съюз през 1994 г., ДП предпочита не да се променя, а да търси познати начини на вървене във все по-неблагоприятна среда. В политиката това означава търсене да се за­качиш за онзи, който се то­пи като сняг напролет, но все още има някакъв елек­торат. Така демократите преминаха по трасето Мозер - Костов- Михайлова.

Коалицията ОДС, съста­вена през 2005 г. заедно с ДП, беше типичен динозавърски акт. Тя не получи до­пълнителен изборен ре­сурс. Напротив, четирите й съставки, нямайки собствен електорат, ползваха от този на СДС. Така - а не защото "хората са гласували за тях" - се появиха седем депутати от ОДС, които иначе няма­ше да са в парламента. В този си вариант обаче ОДС отблъсна значително коли­чество гласоподаватели на СДС.

Времето в опозиция, след съкрушителна загуба е време, в което трябва да приложиш максимални уси­лия, за да се превърнеш от динозавър в птица. Само две десни партии се опитват да правят това - ДСБ и СДС. Проблемът на ДСБ е, че българското общество породи нови, по-убедителни за него си образи на вождо­ве - Симеон II, Волен Сидеров, Бойко Борисов. Така територията за виреене на ДСБ се свива до размери, които никога няма да доведат партията на власт.

В СДС, както обикновено, опитът за превръщане от динозавър в птица тече мно­го по-драматично и зрелищно. На пръв поглед шансо­вете за успех - т.е. за възста­новяване на електоралната тежест до размери, позво­ляващи управление - за СДС са по-големи, отколко­то за ДСБ. Все пак Н ДСВ не успя да стане дясна партия и така освободи грамадно политическо пространство.

За да заеме това про­странство - за да бъде при­познат от един-два милиона души като изразител на тех­ните щения - СДС спешно трябваше да промени себе си. От пост-Костова формация, прокар­ваща бра­зди, да стане средище на събиране на хора, групи, идеи и стило­ве. Именно това - събирателството - бе заявката, с която СДС смени с огромно мнозинство ръководството.

Кое е онова, с което СДС трябва да обърне посоката-от пропадане да тръгне на­горе? Да вземем последни­те парламентарни избори. СДС имаше ясно формули­рана цел: да се върнат мак­симално количество сини гласове. Средството за по­стигането на тази цел би бил един огромен плакат, на който с големи бели букви на син фон да пише: "Гласу­вайте за СДС!" Но онова, което се направи, беше съ­всем различно - коалиция с ДП, НС-БЗНС, "Гергьовден" и ДРОВ. Целта и средствата се разминаха и резултатът бе катастрофален.

Новият лидер на СДС Пе­тър Стоянов е принуден да провежда метаморфоза -прераждане - на СДС в тази зле конструирана заварена ситуация.

Опитва се да прекрати вътрешнопартийните вой­ни, да спре назначаването на служебни ръководства и изключванията. Наложи създаването на експертни работни групи, ангажира се с връщането на хора, отте­глили се с отвращение.

Рано или късно обаче цъ­кащите бомби трябваше да почнат да гърмят. Първата бе в парламентарната гру­па. Опитът на СДС да се прероди уплаши диноза­врите, защото успехът в та­зи насока би бил възстано­вяване на силата на сините. Тогава те не биха били склонни да сключват коа­лиции с политически отломъчета. Това е причината за раздора в ПГ на ОДС, където всеки опит за фор­миране на общо мнение се натъква на оспорване от ДП, приела на нож смяната на удобното ръководство на СДС с неудобно такова.

И тук лъсва известната истина, че от криза се изли­за по два начина: умрял или прероден в нещо ново. Из­борът пред Стоянов е прост. Да остави нещата в ОДС в сегашното им съ­стояние, с което да приоб­щи СДС към отмиращите динозаври. Или да продъл­жи с опита за прераждане на СДС, като го откъсне от динозавърското стадо.

Рискът, разбира се, е смъртта на групата - нещо, което ще усложни почти невъзможната задача по превръщането на СДС от динозавър в птица. Все пак депутатите около Надежда Михайлова охотно учас­тват в нейната тактика да слага пръчки в колелата на. партията си на принципа "нито ден без скандал". Ако това не се промени, то разпускането на коалицията ОДС може да доведе до отцепване не само на трима­та депутати-демократи.

Защото никой нормален човек не иска да има отношения със скандалджия.

Никога не знаеш кога ще почне да троши инвентара.

Затова пък убеждението, че скандалджийството носи успех, е характерно за българската среда. Затова и следващите цъкащи в СДС бомби ще са от скандалджийски тип.

Но СДС не може да бъде ДСБ. Нишата на дисциплинираната, еднообразна и лидерска дясна партия е заета. СДС може да бъде само широко разлята, разнообразна и за това хлабаво организирана, постоянно променяща се, "народен" тип партия, със съседи отляво НДСВ и отдясно ДСБ. Това гарантира на СДС състояние на постоянни вътрешни спорове. Те едва започват и ако не сменят модуса – от злонамерен скандал към автентичен дебат – няма да осигурят прераждането на СДС.

Злонамереният скандал е динозавърско средство: има за цел обслужването на временна себична цел в рамките на общото отмиране на динозавърството. Автентичният дебат има за цел постигането на съгласие по общото по-добро бъдеще. Това е и най-широката дефиниция на политиката и всяка политическа партия трябва да го прави.

Макар да звучи странно, изводът от този анализ е самоочевиден по силата на здравата логика и освен това е в руслото на големите политически мислители на човечеството. И този извод е: СДС има бъдеще само ако премине от дрязги в името на егоистични цели към дебат в името на общото дело. На "полиса", както са му казвали гърците, или "републиката" – "общото нещо" – както са го назовали римляните.
Евгений Дайнов
в-к “Труд”, 24 ноември 2005г.