Азбучна истина в психоанализата е че импотентността има един особен белег - желанието да се демонстрира мощ.

Случаят с Панайот Денев е само един от многото подобни, в които една столетна симпатична , но импотентна баба поразително иска да прикрие безсилието си.

Спомнете си Лияна Панделиева, донякъде Коко Каменоров и Мишо Михайлов – или силата на парите заместваща безплодието в липсата на алтернатива като идеи и поведение.

Господата интернационалисти пак са тук (каква мощ в този лозунг), но дали рокерските одежди подмладяват престарялата плът.

Това болестно състояние има едно особено тревожно проявление – да се търси унижение на другия –като пълно омаскаряване и подчиняване.

Да си спомним колко ярки личности бяха неглижирани, пратени в трета глуха или принудени да напуснат - (Сашо Томов, Александър Маринов, Лилов, Камов и Янаки Стоилов).

Всъщност кой говореше за враг с партиен билет ?

Явно сладката баба предпочита уюта на послушниците и интернационалното колективно мислене пред яркото присъствие и силата на свободната личност. /Справка – целият ни преход/.

Като прибавим и милия пацифизъм –популизъм напоследък, с който се правят опити да се събудят широките народни маси (червени баби) , сексапилът на столетницата става още по привлекателен но главно за люде с некрофилски мераци.

Ta, в това очарователно раздвоение (искам но не мога) между желано и реално, меракът за власт подлудява симпатичната баба със своята непостижимост въпреки близкия си хоризонт.

Какво е лекарството – може би виагра – не – доблест, а тя е лично проявление и за сто години не се помни подобно нещо.

В третото хилядолетие - диагнозата е безпощадна – остарелите болни баби ги изпращат в пенсия с благодарно облекчение.

Или пък скъпи читателю, изборът е твой - да приветстваме с фанфаври Румен Овчаровщината.

Георги Любомиров – Маке