- Г-н Минков, в последно време една от най-коментираните теми в морските среди е съдбата на пристанище Варна и неговото преместване на запад. Проведоха се редица дискусии и кръгли маси. Според Вас кои са плюсовете и минусите на Генералния план на порта?
- Аз първо искам да изясним тематиката. Говорим за строителство на контейнерен терминал в района на Варненското езеро до Максуда, което означава, че ще се освободят 3 и 4 кейово место от голямото пристанище, но в никакъв случай няма да се мести сега голямото пристанище.

Този терминал, който е на пристанище Варна-изток, е много малък и всъщност то е едно временно решение, както изясни кап. Папазов от 1973 г. След като го преместим във Варненското езеро, на негово място ще се освободи една зона, която включва 1, 2, 3 и 4 кейово место, които ще бъдат оформени по друг начин. Това е една тема, която още 2003 г. ние представихме на варненската общественост. Нямаме претенции за авторство, че е на НДСВ, но тя фигурираше в три идейни проекта в предизборната кампания за кмет на Яни Янев. Сега виждаме, че този въпрос получава една по-голяма публичност и най-хубавото е, че голяма част от морската общност се обединява около това, което означава, че би трябвало да стане.
Това е едната страна на въпроса, че премествайки контейнерния терминал във Варненското езеро, ние решаваме въпроса за отваряне на града към морето и създаване на една атрактивна зона, която прилича на един град като Варна.

Втората тема за контейнерния терминал е, че сегашното място е изключително тясно и не е съоръжено с необходимата техника. Трябва да се изгради един нов модерен контейнерен терминал, който да отговори на все по-нарастващия товаропоток от контейнери в Черноморския басейн. Идеята е изключително добра.

На въпроса кое е плюс и кое е минус на проекта веднага отговарям, че най-големият плюс ще бъде, ако строителството се подготви и се извърши бързо.

- Да, но има опасения, че това няма да стане толкова бързо.
- Значи тук ще разгледам въпроса един път от финансова гледна точка и от друга страна, като градоустройство. По отношение на Министерството на транспорта и ДП "Пристанищна инфраструктура", която аз представлявам, няма никакви пречки това да се случи. Това е записано и разчертано в нашия план. Колкото до градоустройството, с тези декларации, които се направиха от областния управител Петър Кандиларов, от кмета Кирил Йорданов, от председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов и от други, разбирам, че и този въпрос е решен. Оттук нататък става въпрос за едни по-енергични действия и по-малко бюрокрация. Колкото до японския заем, мисля, че министърът има готовност за това, което каза. Има опит в това направление - чрез техния заем се изгради нова кейова площадка и се удълбочи бургаското пристанище. Ако наистина тези разговори са в напреднала фаза, няма какво да спре финансирането. Няма никакви опасения, че пари няма да има.

Това е един изключително модерен и атрактивен проект за всеки инвеститор. Тук се дава една изключителна възможност, ако бъде намерен оператор, тази дейност да бъде обявена на концесия и той да поеме изграждането на суперструктурата - всички съоръжения по претоварния процес. Но за това мисля, че трябва да се измине по-голям път, а по-важното е да се изгради инфраструктурата. Дори и да остане държавният оператор това няма да е най-голямата болка. Ако искаме да останем изцяло в духа на съвременност по отношение на дейностите на пристанищата, то това е пътят, това се прави. Държавата строи инфраструктурата, обявява я на концесия, явява се оператор, едновременно със строителството операторът си планира доставката на техника, на кейова и тилова механизация.

- А имаше ли нужда от кръглата маса?
- Това дали е имало нужда от кръглата маса, или не е най-важният въпрос. По-важното е, че и сега имаше единодушие по отношение на морската общност - нещо, което не се случва толкова често в нашия град. Това ми дава известна доза оптимизъм.

- А има ли нужда БМФ да стане частно? Много хора от морските среди изразиха мнение, че не е нужно Параходството да се приватизира, защото може да се издържа само.
- Моето генерално мнение е, че Параходството трябва да се приватизира. Има много голяма подкрепа по отношение на това, но същевременно като всеки човек, свързан с БМФ и морето, имам една голяма доза опасение. Мисля си дали приватизацията ще бъде направена по най-добрия начин, дали Параходството ще получи онзи тласък в развитието си, който всички очакваме. Това са въпроси, които ще си задаваме, докато се извърши приватизацията. Аз няма да скрия, че и по време на нашето управление, когато бях изцяло в нещата, винаги съм се плашил от приватизацията на БМФ, защото тя е един "горещ картоф", едно мероприятие, което винаги може да не бъде проведено успешно. Параходството е такова предприятие, което винаги ще работи на печалба, или поне в близките години, но това не значи, че предприятието работи ефективно. Докато държавата и политиката участват в управлението на едно търговско дружество, по един или друг начин, това си крие рисковете на всяко държавно предприятие. Вярно е, че резултатите на БМФ винаги се оценяват на международния пазар и всякакви други оценки не могат да бъдат истински.

Има нещо друго, не бива да се забравя, че корабите на Параходството са застаряващи и едно 50 % от тях са над 30 години. Тези, които казват, че то може да се самофинансира и да тегли заеми, трябва да имат предвид, че тук се явява един пирамидален статус на БМФ. Ако днес имаш 70 кораба и от тях заложиш 30, за да поръчаш 20, утре ще имаш 50, от които ще можеш да заложиш 10, а вдругиден ще имаш 20, от които ще можеш да заложиш 5 и ще дойде един момент, в който ще се окаже, че ти не си обновен. Тук трябват едни големи пари за много кратко време. Действително Параходството се нуждае от една значителна инвестиция, за да може това, което е пропуснато в годините, да се навакса с обновяване на флота.

Колкото до Стратегията за приватизация аз мисля, че е напипан пулсът. В нея има две основни неща. На първо място става въпрос за профила на стратегическия инвеститор и за изискванията, на които той трябва да отговаря. На второ място са гаранциите за реализиране на инвестиционната програма.
Формата на консорциум дава възможност за участие и на български фирми. Не мога да кажа колко на брой консорциуми могат да се направят. Лично аз си мисля, че в приватизацията трябва да има и политика, а защо не емоции и национализъм, за да бъде Параходството с български мениджмънт. Има много колеги и фирми, които са доказали, че могат да се справят.

- Във връзка с данъчното облагане на моряците, плаващи под чужд флаг, според Вас трябва ли те да плащат задължения към НОИ за 5 години назад?
- Това са законови неща, които не искам да коментирам, но искам да дам един друг профил на това. По време на нашето управление беше създаден един пакет от мерки, които да се предприемат, за да се направи атрактивен българският флаг. Те са икономически, данъчни, митнически. Те са мерки, които са предприемани от редица страни, които са искали да изведат корабоплаването като един съществен отрасъл от икономиката си. Ние бяхме подготвили такъв пакет и проведохме някой от икономическите мерки за атрактивност на българския флаг. Това беше въвеждането на тонажната такса т.е. заменяне на корпоративния данък с данък тонажна такса. И на второ място облагането с данъка при източника. Получаваха се по едно, по две, а някъде и невъзможни неща, които се изискваха за формализиране на счетоводството и отежняване на плащанията. Вече има законови положения, които решават това. Сега предстои да се погледне в данъчното и митническото законодателство. Например може да се отделят пари от фирмите, които да не се облагат с данъци, и те да бъдат инвестирани в нови кораби, или в корабостроенето да се въведат някакви облекчения по отношение на строителството на нови кораби. Тези неща, те са правени и специалистите ги знаят много добре. За съжаление вече две години никой не продължава да работи в тази насока. Също и по отношение на въвеждането на различни данъчни ставки за българските моряци. Това, което се случва в момента, е една зависимост от това, че нищо не е направено по отношение на данъчното законодателство за различно отношение към хората, полагащи труд на море. Винаги се влиза тук в една тематика, видите ли, ако днес дадем някакви облекчения на моряците, утре ще скочат авиаторите, после шофьорите и т. н. Аз знам, че трудно се доказва когато тръгнеш да правиш законите, че това е особен вид труд. Той се полага в съвсем различни условия и това трябва да бъде оценено. За съжаление нашето данъчно законодателство това не го предвижда. Стигаме до парадокса, че данъчните основателно търсят едни пари, а колегите основателно не искат да ги плащат, защото е минал срокът и са натрупани едни големи суми. Пак стигаме до блатото, което е валидно не само за държавата, а и за семейството, колкото едни разходи са прогнозируеми и ясни, те могат по-лесно да бъдат платени. А в случая да искаш на хората да си платят данъците за пет години назад, това просто е некоректно, въпреки че ми идват по-тежки думи.

- Какво може да се направи?
- Какво може да се направи, да кажат политиците. Но в това отношение от създадената група от министъра на транспорта и министъра на финансите, където страна от първото министерство е зам.-министър Даниела Никифорова, а от второто зам.-министър Георги Кадиев, предложенията на МТ до голяма степен кореспондират с тези на морския бизнес. Дано пак не се тръгне да се прави политика от данъците на хората, което би било лошо. По-скоро би било хубаво морската общност да се обедини и да се тръгне към решаване на един пакет данъчни мерки.

- В година на избори сме. И то не само на едни. Какво предстои на НДСВ за участие в надпреварата за евродепутати?
- Да се яви на изборите и да се представи подобаващо, особено във Варна. Вече трети месец нашата организация работи по този въпрос. Може би това не е тайна за част от някой ваши колеги, а за други може да е изненада. Структурите ни са активизирани. Сега готвим да представим на варненци какво е свършено по време на нашето управление, а после да обещаваме какво ще направим. Искам да им кажем, че по отношение на Европа НДСВ е най-подготвено. Комисарят Меглена Кунева и министърът по Европейските въпроси Гергана Грънчарова са едни добри лица на НДСВ. Ние претендираме, че сме партия с европейска физиономия и е нормално да поискаме един вот на доверие от нашите съграждани за хората, които смятаме да изпратим там. Колкото до местните избори, двата вота колкото си приличат, толкова се и различават. Имаме сериозни амбиции и за местните избори.

- Спрягат ли се варненски имена в листата на НДСВ за евродепутати?
- Да, има име, което е предложено от Варна и това е Биляна Раева, а другото е на Мария Донева. Нека Националният съвет на НДСВ да определи листата.

*Стефан Минков, член на Управителния съвет на ДП "Пристанищна инфраструктура"