- Г-н Китанов, защо толкова закъсня идването на „София Филм Фест“ във Варна?
- Никога не е късно човек да дойде във Варна. В голям град като Варна това е въпрос на организация, тоест трябва да има желание от местен организатор, който да поеме цялата работа, а това е нещо, което ние не можем да си позволим. В градове като Пловдив и Бургас работим тъкмо по този начин. В останалите, където гостуваме, ние организираме всичко. Слава богу, желанието и възможностите на „Артин Вижън“ да го организират са налице и те ни поканиха, желанието беше тяхно.

- Поредният град ли е Варна, или има и още нещо?
- Това зависи от вас. В момента има желание Варна да се превърне в един от основните градове на фестивала, което означава да се случи през март, почти успоредно със София. Фестивалът започва в София, тече една седмица и след това отива в няколкото основни града. Което дава възможност на повече филми от основната програма да бъдат видяни извън столицата, както и някои гости, които имат възможност да пътуват.

- Каква е формулата на успеха за един кинофестивал, влязохте в топ 50 на сп. „Варайъти“?
- Да има публика, хубава програма, хората в страната и по света да знаят за него и най-вече да има гости, защото гостите правят от една филмова програма фестивал. Когато има и конкурс, е добре, макар да не е задължително. Най-вече трябва да има публика.

- Българското кино напоследък има публика, но защо остава незабелязано навън?
- Защо мислите така?

- Аплодисментите отиват за румънците, ние нямаме свой „Оскар“, или „Златен глобус“.
- Да, румънското кино е по-ценено от българското, но в момента България се развива във възходяща посока. През последните години има няколко филма, които направиха забележимо присъствие по света, а в момента има млада генерация, която ще дебютира или вече дебютира като много силна и по никакъв начин не отстъпва на румънците. Нашият час предстои, но затова трябва да има и политическа воля. Имам предвид средствата за кино да не се режат, за да може хората, които са си направили филмите, да ги завършат, както и тези, които започват да ги правят, също да ги завършат. Защото имиджът, който България ще изнесе по света, би заменил като новина много други мръсни теми, с които сме известни.

- Какво е мястото Ви на продуцент във фестивала и извън него?
- Фестивалът е продукт на нашата продуцентска фирма - „Арт Фест“, както и RFF International, всъщност две са компаниите. Ние извършваме разностранна дейност, като най-знаковата е фестивалът. Освен това има международен копродукционен пазар във фестивала, казва се Sofia Meetings, което е нещо много важно, защото е в центъра на интереса на професионалистите, над 100 души. Повечето български филми са били представяни като проекти в рамките на тази инициатива - „Източни пиеси“, „Дзифт“, „Светът е голям...“. Всички български филми, с едно-две изключения, за последните осем години са тръгнали от София по света, защото са били гледани от фестивални директори или техни представители.

Работим и като продуценти на филми, разбира се. Най-големият ни успех до момента е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, а сега завършваме късометражния филм на Надежда Косева. Тя участва с новела в международния проект „Поколение: Изгубени и намерени“. Имаме няколко международни проекта, един словенски филм на нашия партньор Даниел Хочевар, който ни е копродуцент в „Светът е голям...“, ще бъдем копродуценти и на един унгарски филм.

- А българска продукция не планирате ли?
- За момента не планирам голям пълнометражен български филм, просто искам малко да си почина. „Светът е голям...“ ми отне 10 години, макар да беше истинско удоволствие за мен.

- Не мога да не Ви питам и за Вашите филми фаворити тази година?
- Моят любим филм е „Покани ме да вляза“ на Томас Алфредсон, който е в програмата на варненското издание. Задължително трябва да се гледа „Бялата лента“. Аз обичам да се смея и филмът „Според размера“ е много добра комедия. Мисля, че програмата във Варна няма празно, но тук е мястото да спомена, че има и една късометражна програма, съставена от филми от другите фестивали, с които си партнираме в правенето на този международен проект, защото това си е международен проект. Тоест ще има босненски филм, тъй като си партнираме с фестивала в Сараево, ще има румънски филм – партнираме си с Клуж, турски филм няма, обаче пък откриваме с Фатих Акин.
________
Стефан Китанов е роден на 31 октомври 1961 г. в София. Завършил е финанси и кредит във ВИИ „Карл Маркс” през 1884 г., а в началото на 90-те специализира кинознание в НАТФИЗ и арт мениджмънт в Лестър, Англия. От 1992 до 1999-а Китанов е директор и програматор на Дома на киното в София. След като основава продуцентските компании „РФФ Интернешънъл“ (1994) и „Арт Фест“ (2001) започва да организира ежегоден филмов фестивал. Организира като директор и продуцент „Мюзик Филм Фест“ (1997-98), „София Мюзик & Филм Фест“ (1999-2000) и международния филмов фестивал „София Филм Фест“ (от 2001), както и няколко по-малки филмови събития.