- Пълно единодушие като че ли цареше между експерти и политици в коментарите на вашите коментари. Какво си извадихте като особено важна за вас фраза от това, което беше казано за вас през тези дни?
- Чак особено важна фраза едва ли успях да отлича. Това, което ми направи впечатление, че вкупом целият хор срещу мен изрази един огромен страх и аз напълно разбрах причината за този страх откъде идва. Просто и политическата класа и тези, които в България ги наричат олигархия и всички, които гравитират около тях, много се страхуват в България да не се появи нещо автентично и неконтролирано от тях, особено ако то се нарича гражданско. Защото навсякъде в свободния свят именно оттам започва краят на хората, които злоупотребяват или практиките, които злоупотребяват с живота на гражданите.

- Какво имате предвид под това „нещо автентично, нещо гражданско”? Какво би било то?
- Знаете ли, в България има едно - едно нещо всъщност аз мога да отлича наистина във всичките приказки, които се изговориха. Постоянно се говореше, че не е възможно някой да говори – в случая ставаше дума за мен – без да има нещо, което да стои зад него.

- Даже да му плаща някой.
- Точно така. Това нещо непременно да бъде нещо нечисто и т.н. И аз разбрах, че всичките тези хора постоянно проектират върху мен това, което ежедневно им се случва на тях и ежедневно това, което вършат те. И всъщност целият техен живот, който е свързан основно с корупция и основно със злоупотреба на живота на гражданите, те в един момент решиха, че ще им се случи на тях или този, който стои срещу тях, върши абсолютно същото. Така че нищо друго не видях, освен един огромен страх.

- Има и много митове по отношение на вас и сега тук искам да ви цитирам един, може да се окаже, че е истина, а не е мит – но ето например днес в коментар, в който отново фигурира вашето име, във вестник „Труд” по повод отношенията между президента и премиера пише за много тесните ви връзки с шефа на ДАНС Петко Сертов, известен със своята изключителна, даже до свръхдискретност. Та в този коментар се твърди, че той е поискал от вас ходатайство пред влиятелна дама в Европейска комисия, която подготвя основните тези на доклада за България?
- Това наистина ме учудва. Наистина ме учудват безкрайните легенди, които се носят на длъж и на шир и наистина направо не мога да си представя как е възможно 18 години след началото на прехода в България да не се допуска, че е възможно да има гражданска позиция и че трябва човек, който говори непременно и задължително да трябва да бъде свързан с някой навън, който по презумпция се приема за силен и за влиятелен. Много ми е чудно откъде пък го измислиха това нещо за влиятелна дама в ЕС и изобщо това е цяла поредица явно, която върви…

- Всъщност близък ли сте с г-н Сертов?
- Трудно ми е да открия някаква връзка към г-н Сертов на мен, защото въпросните хора трябва да посочат един факт поне, който да ме свърже с въпросния човек, но…

- Освен че делите офиси в близост, на „Черковна”?
- Но аз откривам нещо много по-притеснително в цялата тази работа. Целият този натиск, който се оказва, всъщност те си представят - хората, които седят срещу мен, че по този начин оказват натиск върху мен и аз ще престана в един момент да се занимавам с това, което върша по същество с гражданската дейност. Това няма да се случи, независимо дали ще ме свързват с шефове на служби в момента абсолютно неоснователно, независимо дали ще ме обвиняват, че имам някакви контакти и видиш ли, че тези контакти чрез мен по някакъв начин оказват някакъв натиск за неясни цели. Това няма да промени нещата, че аз се занимавам с нещо абсолютно автентично гражданско, което е свързано с това, да защитя конституционните си права от постоянния тормоз, който налагат разни криминални групи в България с бели якички върху обикновените граждани. Не мога да проумея обаче как е възможно основната част от тези нелепи твърдения и нелепи версии основно да се промотират от иначе вестници и иначе медии, които имат претенциите да бъдат открити, да защитават обществения интерес и т.н.

- Тук обаче трябва да отбележим, че вие също не сте лишен от възможността да кажете мнението си по също толкова авторитетни медии, може би в същите тези, така че някак баланс има. Но кажете, понеже много говорите за гражданското, ще го отстоявате чрез партия или чрез неправителствена организация?
- Със сигурност няма да правя партия – това го казах няколко пъти и пред вас го потвърждавам напълно, поради причина, че в България политическото е разпадното, и то не е разпаднато случайно, а съвсем систематично се унищожава и се унищожава от всичките тези хора, които най-шумно се противопоставиха на нещата, които говоря. И за да можем да възстановим политическото в България, трябва да се опитаме да възстановим първо гражданското. Аз тук трябва да кажа, че откакто се случи цялата тази случка, не виждам нито един обикновен човек или не срещнах нито един обикновен човек, който по един или по друг начин да не е направил опит да ме подкрепи в това, което върша. И това, което непременно ще отбележа, е, че на следващата седмица всъщност ще обявя инициатива за създаване на такова гражданско движение, което да се опита да се държи максимално агресивно – точно това е думата, която ще използвам, максимално агресивно срещу тези хора, които се държат по този безобразен начин срещу свободното гражданско поведение. Защото …

- Какво значи „максимално агресивно”?
- Максимално агресивно - така, както се държат такива граждански движения в свободния свят. Аз постоянно повтарям думичката „свободния свят”, защото …

- Което означава, че май не сме още такъв?
- Защото мисля, че всъщност в България се случва нещо, което е недопустимо 18 години след началото на т.нар. преход към свободата, защото всъщност ние забравихме накъде сме тръгнали и откъде тръгнахме, и къде трябва да стигнем. За първи път в България отново се появиха форми на класическа репресия. Знаете ли, вчера се срещнах с една жена от Ловеч, която ми разказа потресаващи неща за това, какво върши местният политически и бизнес елит заради това, защото тя си позволява да изразява подобни граждански позиции. В България свободата отново, за пореден път е подложена на репресия и това е срамно просто, това е недопустимо. Защото корупцията, защото политическите заговори, които постоянно се случват, ежедневно, разпадането на политическото действие – нормалното политическо действие, почтеното политическо действие не е нищо друго, освен заговор срещу свободата. Но никой не го изговаря по този начин, защото по някакъв начин самите политически лица, които участват в този процес, са доволни от това.

- Упрекват ви, г-н Гамизов обаче, че говорите много хубаво, но нямате факти и доказателства за това, което казвате?
- Знаете ли, аз имам много факти и доказателства, за които казвам. Дори забелязах, че прословутият герой на нашето време, днешното, г-н Борисов вчера много систематично следи какво казвам. Предният ден аз бях в едно интервю и се опита да позамаже пейзажа, и моментално да говори за далавери в „Марица Изток”. Но аз искам да кажа нещо друго – защо след всичките тези приказки, които се изговориха по мой адрес, защо след цялото това обезценяване, което се говореше, защо никой от хората, които много добре ме познават и знае какво сме говорили – именно за такива конкретни факти, за злоупотреби, конкретни факти за действия, които са недопустими, защо не извършиха нито едно действие в тази посока?

- Да, въпросът е защо. Да ви попитам с какво смятате, че особено разгневихте президента? Въпреки че вероятно има и такъв момент в този задочен диалог - той ви направи огромна реклама, тъй като един президент тръгна да коментира един експерт.
- Аз не съм експерт, много пъти съм го казвал това нещо. Аз съм просто…

- Всъщност наричат ви всякак, да.
- …да, точно така. Аз съм собственик на фирма и…

- Само в скоби - как гледате на това, което обичат да казват анализаторите - „така нареченият Гамизов”?
- Знаете ли, не се обиждам на тези неща.

- Да.
- Не се обиждам по никакъв начин поради причина, че в моята житейска практика аз знам, че гражданското се атакува именно по този начин, чрез обезценяване.

- Девалвиране.
- В България има една практика, която е въведена още от комунистическите служби за сигурност. Всъщност това е стара репресивна практика, която са я практикували първо фашистите, фашистките служби за сигурност, после комунистическите служби за сигурност. Много добре е известна тази практика в латиноамериканските диктатури. Тази практика се нарича „да умножиш човека срещу себе си по нула”. Не ме изненадват ни най-малко. Репресията винаги започва в момента, в който чрез унищожаване на достойнството, след това чрез смачкване на въпросното достойнство колкото се може повече така, че човекът да замълчи. Нищо ново не откривам.

- А що се отнася до президента как си обяснявате…
- Ами президентът прави това, което знае и може да прави. Нашият президент не може да бъде по-различен от своето минало, нашият президент…

- Извинявайте, но вие не сте му на ниво. Той е държавен глава, вие сте един български гражданин. Редно ли е според вас половината от интервюто на един държавен глава да бъде посветено на свободните мисли на един човек, какъвто и да е той?
- Не знам защо казвате думите „вие не сте му ниво”. Навсякъде в свободния свят ако …

- Като казвам, че вие, предполагам, че всички ние би трябвало да не сме му ниво…
- Точно така.

- …тъй като той е на върха, нали.
- Значи определено смятам точно обратното, смятам, че абсолютно всички ние…

- Ние сме на върха.
- …седемте милиона и половина граждани на България, ние сме му работодателите на президента на България, а не той стои над нас. Ние сме го излъчили, за да излъчва той нашата свободна воля. Но нашият президент не излъчва нашата свободна воля, а нашият президент излъчва репресивната воля в момента на олигархията. Казвам алегорично това, защото олигархията, която управлява в България …

- Продължавате да го ядосвате.
- Не може нашият президент да бъде близък само с приятелите си, с които ходи на лов, само с приятелите, които по един или друг начин са се оказали на върха на материалната пирамида в това общество. Още повече, че българските граждани са гневни от начина, по който всичките тези хора забогатяха през всичките тези години доста непочтено и доста неморално, а в същото време да не бъде близък със свободни хора като мене и останалите седем милиона и половина българи.

- Но той има своите интелектуалци, които вероятно ще бъдат вашият антипод - хора, които го защитиха.
- Вижте, интелектуалците, които са около него, аз ги видях в интервюто какво направиха. Видях какво направи г-н Божидар Димитров. Вярно, не бях в България, но част от интервюто поне успях да го изслушам. Г-н Гранитски го видях, може да се каже, на живо. Интелектуалците около него призовават за ограничавате на свободата. Интелектуалците около него, просто тази фраза на г-н Гранитски за това, че трябвало да се води борба или нещо подобно каза, с космополитите, е ужасяващо. Защото аз се чудя как е възможно да не се прави връзка между елементарните антропологични факти какво се случва в нашето общество, че нашето общество в буквалния смисъл на думата умира, и липсата на свобода. Къде отиват всичките тези деца, които всяка година завършват в България и вкупом побягват от тази държава.

- В свободните държави отиват, както го казахте вие.
- Отиват в свободните държави, не отиват в несвободната Русия. Така стоят нещата в реалния живот, така стоят нещата в сърцата на хората в България.

- Един последен въпрос имам към вас, тъй като явно и другата седмица ще имаме какво още да говорим. То е свързано отново с един мит. Говорител ли сте вие, неофициален, на премиера Сергей Станишев?
- Не, разбира се, не съм говорител на премиера Сергей Станишев.

- Всъщност познавате ли се лично?
- Един път съм се запознавал с него абсолютно официално и до това се свеждат всичките ми контакти с въпросния човек.

- Но разпознавате в него демократа и човека, който е близък до гражданството, ако правилно ви разбирам.
- Знаете ли, аз мисля, че много хора разпознават демократите в България и аз не разпознавам в лицето на Станишев само демократа. Аз разпознавам в лицето на, така, доста хора в България, включително и в политическия елит, макар и маргинализирания политически елит, лицето на демократите. И винаги мога много лесно да го правя това нещо, защото в България за да откриеш свободен човек просто трябва да се огледаш и да видиш кой е най-притиснатият и най-репресираният от силните на деня.

- Такъв ли е Сергей Станишев?
- Аз мисля, че премиерът, макар че пак ще ме обвинят, че много го хваля, но аз няма да го направя това нещо в момента. Аз мисля, че премиерът беше дълго време, заедно с реформаторската група в БСП, най-много притиснат и притиснат да престане да прави действия на реформи в посока на запад. Но това не се отнася само за него. В същото положение е например председателят на Върховния административен съд, лично според мен.

- Да.
- В същото положение са няколко съдии, съвсем малко прокурори, в същото време няколко висши мениджъри в държавната администрация. Изобщо всички, които по един или друг начин са приели насериозно Конституцията или по един или друг начин са приели законите насериозно и са приели, че гражданите имат граждански права и че те трябва да практикуват. И че в крайна сметка свободната воля, свободната инициатива не е само за избраните и не е само за тези, които са посочени да бъдат такива, са под натиск. В същото положение между другото е и опозицията в България. Тя не е в по-различно положение. Тя е маргинализирана, притисната в ъгъла. Може да се каже в буквалния смисъл на думата осмяна, оставена без инициатива. За мен драстично впечатление ми направи начинът, по който президентът реагира в момента, в който се разбра, че е възможно да има и някакви други инициативи, говоря енергийни, в България, освен руските.

- Освен неговите.
- Президентът Първанов свика Консултативния съвет по национална сигурност да се занимава с това, сакън да не бъдат накърнени по никакъв начин интересите на една чужда държава, която на всичкото отгоре се отказа от демокрацията. Това е просто потресаващо. Това е обидно буквално за всеки български гражданин в момента.

*Интервюто е пред БНР