Във Варна стартовите позиции на десницата за предстоящите местни избори са, меко казано, слаби. Едва ли има трезвомислещ човек, който може публично да обоснове нещо различно като твърдение.

Изводите се налагат от само-себе си, а фактите са безспорни.

Фактите:
За съжаление, трудно се локализират острови на стабилност в отделните политическите сили, самоопределили се като десни, а малкото успешни ходове на конкретни политици се задушават от контролирана липса на медиен интерес. За никого не е тайна, че в цялото дясно политическо пространство има хора, чиито цели, по една или друга причина, съвпадат с тези на Кирил Йорданов. Не са тайна и повсеместните опити да се извличат вътрешнополитически дивиденти от ситуацията - някои търсят гаранции за N-ти мандат в парламента, други си мечтаят за реванш, а трети просто търгуват.
Само че 2003 г. няма нищо общо с 1999 г.
През 1999 г. СДС бе на върха на силата си и разполагаше с неограничен ресурс. Тогавашното ръководство на партията направи всичко възможно за да изгуби изборите и ... успя.

Сега е точно обратното - СДС е на дъното, а настоящото ръководство трябва да мине курсове за магьосници за да спечели изборите.
Онези медийни позиции вече не съществуват. Изкупиха ги!
Онези финансови ресурси изчезнаха. В Нова Зеландия!
Онези организационни ресурси останаха в миналото. Само клиентелата е вечна!
Да не говорим за информационните ресурси. Някога генерал Веселин Петров бе назначен от Иван Костов за шеф на РДВР - Варна. Днес същият този генерал, назначен лично от Иван Костов, подсигурява лично Кирил Йорданов с ... информация.
Това, само за сведение на все по-оредяващите фенове на бившия син премиер.

Не че е невъзможно да бъдат спечелени кметските избори през 2003 г.
Напротив, възможно е!
Просто ако това стане, то случката ще се случи въпреки, а не благодарение на ... фактите.
Резерви обаче има.
Спечелването на кметската битка срещу Крил Йорданов е ВЪЗМОЖНО.
Най-малкото си заслужава да се опита, пък и ако беше лесно нямаше да е интересно. Лесно му беше на Добрин Митев и видяхме до къде стигна. Всъщност, стигна до едно чудесно райско кътче в южното полукълбо, но това е друга тема.

Резервите:
Засега в НДСВ демонстрират постоянна във времето вътрешна стабилност, а авторитета на местния лидер Борислав Ралчев е безспорен. НДСВ, обаче няма големи възможности за някакви резки движения, още по-малко може да предложи нестандартни политически решения. Абсолютно вярно е, че изпълнителната власт предлага огромни ресурси, но пък за сметка на това вкарва цялата организация в коловоз, от който трудно може да се маневрира. Няма как решенията да се вземат бързо и да се прокарват оперативно. По необходимост, всичко се съгласува с ръководството, но самото ръководство, пак по необходимост, твърде често е ангажирано с парламентарни дела. Тоест, губи се инициативата на местна почва. Въпреки загубата на инициатива обаче, вътрешната стабилност на НДСВ и личния авторитет на Борислав Ралчев гарантират на цялата организация запазване на позициите и съхраняване на ресурсите.

При СДС ситуацията е различна.
За пръв път от много години насам СДС има ръководство, което се осмелява да нарушава талибанските канони и да работи не само за тясно егоистичните политически цели на поредния вожд на партията. Като се замисли човек, този тип разкрепостено ръководство не е абсолютна новост за СДС. В зората на демокрацията, когато лидер на сините бе Христо Кирчев, единственият канон бе ... толерантността. Оттогава минаха години и по някое време имаше много сериозен риск да останат само спомените. Днес СДС-Варна, се завръща към корените си. Към онази динамика и разкрепостеност, които бяха загубени толкова отдавна. В основата на тези процеси е областния лидер на сините Янко Станев и каквото и да пишат или говорят за него, именно Станев е човекът, който пръв прозря простичката истина , че война се печели със съюзници. Учудващо (лично за мен) е, че и градския председател на сините Стелиян Севастиянов демонстрира нови способности за диалог и това безспорно говори за израстване.

Въпреки загубата на ресурси, сините лидери са призвани да инициират нестандартни политически решения. Естествено, че няма да стане от първия път. Най-вероятно няма да стане и от десетия. Но накрая може и да се получи.
Все пак до старта на кампанията има предостатъчно време.

Гаранция няма.

В тази игра никога за никого не е имало гаранции.
Да не би за Кирил Йорданов да съществуват гаранции?

Антон Луков