- Г-жо Димитрова, точно в деня, в който арменската общност отбелязва годишнина от геноцида в пресата излезе статия относно “мита за Баташкото клане”. Германци от Института за Източна Европа към Берлинския университет твърдят, че това, което всички българи знаем за случилото се в Батак преди 131 г. е мит, който е насаждал и насажда омраза към турското население в България. Как бихте коментирали това? Имало ли е наистина клане на мъже, жени и деца в Батак?
- Във вашия въпрос се съдържат няколко подвъпроса и аз, въпреки че не съм арменка по националност, бих започнала с това, че днес (вчера, б.а.) минах през арменската църква и видях многото наши съграждани събрани там, защото изпитвам безкрайно уважение към този народ, който въпреки всичко е устоял и с който ние живеем от векове заедно. Прочитайки тази статия, това ме наведе на мисълта, че ние трябва да бъдем много-много внимателни към националната си история. Дали е мит Баташкото клане или не, отдавна е изяснено в нашата историческа литература. И ако някой чужденец се опитва по този начин, внасяйки политически елемент, да повлияе и то не в добра посока в отношенията между България и Турция днес, аз считам, че за българина отдавна е ясно, че върховото събитие в нашата национално-освободителна история, наречено Априлско въстание, е събитие, оценено не само от български, но и от много чужди учени. Не знам дали на тези хора, които са писали за мита, позовавайки се на картината на Пиотровски и опитвайки се да изопачат историята, не знам дали им е известно как цялата световна общественост се надига в защита на българския народ именно поради този факт. Но и аз не знам да съществува българин, който да привнася това събитие, случило се преди повече от век, в днешните ни взаимоотношения и да се опитва да противопостави битието на българина с това на нашите съседи в Турция или да внася елементи на омраза. Лично аз изпитвам огромно уважение и симпатия към нашите съседи, многократно съм била в Турция, многократно съм посещавала техните храмове и от любопитство и от преклонение пред това изкуство, защото уважавам и тяхната религия. В никакъв случай не считам, че това трябва да бъде противопоставяне между исляма и християнството, защото един цивилизован народ, какъвто претендирам, че сме ние българите, трябва да се отнася цивилизовано и към народите на нашите съседи. Много ми е странно това твърдение и този опит да се отрече Баташкото клане. Така или иначе призовавам тези, които не са наясно, да се поровят малко в историческата литература, а тя е обилна. Публикувани са томове с документи за Априлското въстание, публикувани са кореспонденции на чуждите представители тук по това време. Не случайно световната общност – и културна и политическа – се надига в защита на българския народ. Тези зверства, нека кажа истинското им име, са породили толкова много гневни изказвания срещу насилията по това време, че по този повод могат да се напишат още много книги. Мисля, че това е една поредна провокация, на която българинът трябва да погледне с критично око и да се противопостави. Призовавам обаче тези, които не са ходили в музея в Батак, да отидат да го видят и когато пристъпват към тази историческа църква и виждайки вътре тази ужасяваща гледка, съм сигурна, че без някой да ги кара ще паднат на колене. Историята ни е такава, не бива да я преосмисляме по друг начин, тя може само да ни поучи. Не случайно казват историята е учителка на народите. Убедена съм, че днешно време не бива да се допускат подобни събития. Напротив, аз, без да съм политик, мисля, че двете държави сме доказали в нашето културно сътрудничество, че има много общи цели и трябва да вървим в една посока – да оцелява нашето културно-историческо наследство. Какво по-хубаво от това да наблюдаваме и да се дивим на културното наследство и на съседните държави. В съседна Турция има толкова много паметници, пред които, надявам се, всеки един българин гледа с възхита и с уважение. Нека тези, които мислят, че има мит за Баташкото клане, се поровят по-старателно в историята и да я оценят. Баташкото клане е една отдавна написана страница в нашата история, но страница много поучителна и аз мисля, че тя трябва да ни напомня, че свободата на България тръгна от Априлското въстание и че българинът доказа, че на него най-малко е дадена даром тази свобода.

- Знаем, че ужасяващи музеи има и на други места – например такива, посветени на холокоста.
- Аз мисля, че който е ходил в Германия и е посетил някой от концлагерите, не се е чувствал толкова добре там. Ами има, такива са примерите в човешката история. Баташкият музей е един добър и то много добър музей, направен от талантливи специалисти, например художникът Асен Стойчев, когото ние, варненските музейни работници познавахме лично, работили сме с него. Мисля, че музеят в Батак е много силен по своето въздействие, а нали целим по някакъв начин музеят да въздейства, говоря въобще за музеите. Да те накарат да помислиш, да се поровиш в историческата литература, говоря специално за историческите музеи, да научиш нещо повече за събитието, което е отразено.

- Но като че ли има и един друг момент във всичко това. Напоследък срещам мнения на ориенталисти, българи, които признават, че в християнските страни, които са били част от Османска империя – България, Сърбия и т.н., винаги малко са се пресилвали черните краски за този период.
- Българските и не само българските историци гледат на този период, с който и аз се занимавам, периода на Османското владичество, много по-обективно през последните години, но и през последните десетилетия, бих казала. Не бива да забравяме, че българинът, макар и под чужда политическа власт, е успял по време на това владичество да извоюва своите духовни и културни институции, да добие една макар и относителна самостоятелност. И нека не забравяме, че той се е чувствал свободен и преди политическото освобождение след Руско-турската война от 1877 – 1888 г. Много, десетки хиляди са документите, които ни говорят и за едно друго отношение към т.нар. поробено население или рая. Разбира се, че има и няколко етапа на масово помюсюлманчване, но в никакъв случай не бива да пренебрегваме и реформените актове в Османската империя по това време, не бива да забравяме, че българите стигат до много успешен завършек в някои от своите акции – те успяват и своя преса да издават, и книгоиздаване има, и българско училище се създава, български църкви се строят; знаем за създаването на Българската екзархия със султански ферман от 1870 г. Легалните форми на съпротива също придобиват едно много широко разпространение, легалните форми и на участие в обществения живот; българите участват и в меджлисите, общинските съвети. Българинът доказва, че има своето духовно място и в икономическия и в духовния живот на Османската империя; доказва, че е съхранил своята национална идентичност и живее със самочувствието на един достоен човек, макар и в рамките на една друга държавност. В никакъв случай не бива да се гледа едностранчиво на този период, а статия от подобен характер, с която започнахте, иска да постигне точно това.

- Когато се засегнат едни толкова съкровени за българина неща, той сякаш е готов веднага да скочи и да се защити, но не трябва ли да има подобно отношение и към другите, да бъде по-солидарен към подобните си? Възможно ли е, според вас, българският парламент или българското правителство ясно и категорично да осъди геноцида над арменците например?
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, защото, откровено казано, аз въобще не се занимавам с политика. За всички обаче този геноцид над арменския народ е ясен. Сега пак по този повод се сещам за опита да бъде осквернен паметника на връх Шипка миналата година и за острата реакция на наши историци, интелектуалци. Спомням си едно чудесно стихотворение на Георги Константинов, посветено точно на този опит да се помрачи славата на българското опълчение. Що се отнася до това дали нашите власти официално ще признаят геноцида, трудно ми е да отговоря. Не знам при новите условия сега в ЕС дали правителството няма по някакъв начин да покаже, че има отношение към това събитие, защото то е събитие, което засяга няколко народа, не само арменския, но в частност и нашия народ. Ние знаем какви събития настъпват в българските земи, знаем как реагира един Яворов например. Не е работа на един историк да се меси в чисто политически сфери, но за никого не е тайна, че такова събитие съществува.
Васил Иванов