Отдавна разумните хора в тази страна подозираха, че Сергей Станишев “не е сам”, но едно е да подозираш, съвсем друго е да получиш неопровержими доказателства за това. А доказателствата вече са пред нас – или поне пред онези от нас, които са си дали труда (или са си изгубили времето) да се запознаят с доклада му пред ръководството на БСП, представен съвсем наскоро.

След този доклад става ясно не само това, че червеният лидер не е сам. Научаваме още и кой му прави компания. А това, съвсем в духа на традицията, се оказва не нещо друго, а челният опит. Като истински син на своята партия, другарят Станишев усърдно проучва и черпи мъдрост именно от челния опит, старае се да го прилага в делата си, защото дълбоко осъзнава, че само по този начин ще бъде постигната онази магическа комбинация от “КАЧЕСТВО И ЕФЕКТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ И КАЧЕСТВО”, която – въпреки опитите – така и не се оказа по силите на неговите предшественици.

Като цяло същината на този доклад се състоеше в това, какво по-точно възнамерява да прави БСП, когато спечели следващите парламентарни избори. Забележете – когато, а не ако. А това наистина силно напомня за приказката за неродения Петко. Не, че не може да се случи – социологическите проучвания продължават да сочат преднина за червените и това е неоспорим факт. Но едва ли е редно да се забравя, че – колкото и да е необичайно – в края на мандата наблюдаваме едно значително покачване в рейтинга на управляващите в момента. Нито пък обстоятелството, че дългоочакваните анонси за единодействие на десницата вече са реалност, поне във формата от срещата, проведена на последния 10.11. Вероятно тези процеси тепърва ще набират инерция и съвсем не е изключено да създадат повече от сериозни главоболия за стратезите на столетната партия, които май вече смятат поемането на държавното кормило за най-обикновена формалност. Но, така или иначе, пожелателното мислене винаги е било характерно за БСП. Нека не забравяме, че преди години те си пожелаха “Да спрем разрухата!” и наистина почти успяха да го постигнат, просто защото след тях не остана твърде много за доразрушаване.

Та така. Рибата е все още мърда в морето, но другарят Станишев не просто слага тигана, а започва вече и да сипе вътре всякакви подправки. Една от друга по-впечатляващи, една от друга по-ароматни, една от друга по-близки до заветния челен опит.

Чул отнякъде Сергей Станишев, че Симеон Сакскобургготски предложил на малките дечица в учебните заведения да се осигуряват закуски и мляко (нали сме бозайници!) – и ето, решил че е време не само да настигне, но и да надмине обещанията на августейшия премиер. А да настигаш обещанията на Симеон, че и да ги надминаваш, е трудна и неблагодарна задача, защото те, както всички си спомняме, не бяха едно или две през последните години, а така също се отличаваха със своите незабавност и несимволичност.

Но, както твърдят водещите на едно популярно предаване, “Няма невъзможни неща!” – и това е вярно, поне що се отнася до Сергей Станишев и подопечния му авангард на работнческата класа. С широк и благороден жест той отвори торбата с чудеса и гордо изтъкна, че безплатни закуски и млечице под бащинската грижа на БСП ще получават не само дребосъците, а и всички ученици до осми клас. Че и безплатни учебници отгоре, което едва ли ще е проблем, защото всекиму е известно, че “няма безплатен обяд”, но за закуската и учебниците никой нищо не е казвал до ден днешен.

И това не е всичко...

Когато БСП дойде на власт незабавно ще изтегли българския въоръжен контингент от Ирак – заяви гордо Сергей Станишев пред своите съратници, отново в преследване на заветния челен опит, този път на испанския му съпартиец – Сапатеро. Добре поне, че Станишев възнамерява да изтегли този контингент незабавно, а не “незабавно и несимволично”, защото тогава наистина би било много смешно.

Всъщност, никак не е смешно. Става въпрос за безотговорно, безпринципно, глупаво и вредно за страната ни обещание, което не може и не бива да бъде подминавано с лека ръка. Става въпрос за намерение да бъде кардинално променена една линия на поведение, която вече доказа недвусмислено своята състоятелност. Става въпрос за нечистоплътна надежда чрез подобни анонси да се постигне евтина популярност, като дори няма никакви гаранции, че тази надежда ще се сбъдне в действителност. Все пак сантиментите спрямо военната намеса и въоръженото присъствие в Ирак у нас са далеч по-скромни по мащаби от тези в други държави и това съвсем не е случайно. Нека само си припомним трогателните напъни на БСП да организира митинги по този повод и радостта на техните културно-масовици, когато на някое от тези безсмислени мероприятийца се появяваха повече от петдесетина човека.

Военната намеса и продължаващото международно присъствие в Ирак бяха необходими и полезни. Без тях Саддам все още щеше да коли и беси собствения си народ (и да облагодетелства съмнителни приятели с привилегировани петролни квоти, разбира се). Светът щеше да продължава да се тревожи от проектите му за създаване на нови оръжия за масово поразяване и от използването на старите. Нека не забравяме газовите атаки в северната част на Ирак и това, че Саддам ВЕЧЕ беше използвал забранени оръжия. Именно тази намеса и това присъствие позволиха на десетки, а може би и стотици хиляди иракчани без страх да се завърнат в страната си. Те направиха възможно предстоящото провеждане на избори, които със сигурност ще бъдат по-свободни от които и да било, провеждани някога в тази страна. Всичко това са неопровержими факти, както е неопровержим и фактът, че свободата е нещо, заради което си струва да пролееш кръв, а онзи, който се интересува само от собственото си спокойствие не е човек, който заслужава особено голямо уважение.

Да наречеш присъствието на достойни български войни в Ирак “непопулярна и скъпоструваща авантюра” означава да предадеш самите тях – от командира им, до последния по азбучен ред редник. Това е нелепо, непристойно, непатриотично. То е гавра с българското оръжие и с неговите славни традиции, скудоумно търсене на съмнителни и краткосрочни политически дивиденти на гърба на онези момчета и момичета, които всекидневно рискуват живота си, но знаят, че изпълняват своя дълг.

Питам се, какво ли мисли по тези думи на наследника си начело на БСП настоящият Президент и главнокомандващ въоръжените ни сили – Георги Първанов. Съгласен ли е, не е ли. И дали възнамерява да реагира по някакъв начин.

Следването на челния опит понякога може да доведе до добри резултати. Но само тогава, когато става дума за наистина полезен опит, който си струва да бъде следван. Станишев очевидно не прави тази разлика. Затова следва опита в кухите и безсмислени обещания и в бездушните дезертьорски дивотии като тази на испанския социалист Сапатеро. От това едва ли може да очакваме нещо добро. Което ме навежда на мисълта, че сбъдването на евентуалната опасност Станишев действително да получи властта ще се окаже една не знам колко популярна, но наистина скъпоструваща на България авантюра.

Което, що се отнася до управленския опит на БСП, естествено, не е нещо ново.

Жоро Георгиев