Като по правило, новини, анализи, и коментари за резултатите от частичните местни избори в Русе, се затварят в една и съща закономерност – колкото по-малко понятие има един човек от местни избори, толкова повече врява вдига.

Оказва се практически невъзможно да бъде обяснена простата истина, че изборите, каквито и да са те (президентски, парламентарни, местни, предсрочни, частични и т.н.), са... състезание.
В едно състезание няма как всички да са победители.
Няма и оправдания за победените.
Само че бягството от действителността никога на никого не е помогнало.

Въз основа на какъв собствен опит Станишев твърди, че НДСВ било провалило червения кандидат в Русе?
Особено жалък е червеният лидер, когато мотивира това свое твърдение.
Видите ли, НДСВ се било залепило за Гено Генов - ами Вие защо не се отлепихте, бе, другарю Станишев?

Защото не знаехте как или защото не искахте?

Тези смешки Станишев да ги разказва по партизанските землянки! Докато може. Че както е тръгнало, в скоро време Лазар Причкапов ще му заеме мястото под носа на Социалистическия интернационал.

Истината за резултатите от частичните местни избори в Русе е съвсем друга и най –малкото, си заслужава да бъде написана такава, каквато е.
Не заради нещо друго, а за да си направят някои изводи необходимите хора.

Странното в цялата история е, че всички коментират резултатите, без дори да се опитат да намерят отговор на въпроса как се стигна до тези резултати.

Социалната действителност е такава, каквато е – тя е плод на дългогодишно управление на сини и червени правителства. Така че тя не е обяснение за каквото и да било, при положение, че се състезават кандидати, подкрепени от СДС и БСП. Просто и двете политически сили са омазани тотално и това се помни от всички.

Ниската избирателна активност също не е причина, още по-малко пък е оправдание - по-скоро става дума са следствие, касаещо в еднаква степен всички участници в състезанието.

И на края, върхът на глупостта – в Русе вече имало гражданско общество.
Та за колко процента избирателна активност говорехме?
А в Благоевград нямало гражданско общество?

Липсата на опит май не е приоритет само на Станишев - ако глупостта беше гълъбица, Надежда Михайлова със сигурност щеше да лети като скален орел, но въпросът за общите им корени е друга тема.
Както и да е – живеем в свободна държава, в която всеки политик има право да говори каквито си иска простотии.

Резултатите от частичните местни избори в Русе изобщо не са следствие от наличието или отсъствието на гражданско общество, тежестите на социалната действителност или подкрепата на НДСВ.

Фактите от кампанията:

- БСП-екипът на Гено Генов бе пробит отвътре. Интригите в червения щаб бяха публично достояние. С голяма доза сигурност може да се каже, че някой забърса здрав шамар на Станишев и че този някой обикновено стои през няколко стола встрани от него на висшите партийни форуми на БСП.
Тоест, Станишев да се сърди на своите си хора.

- Русенските депутати от НДСВ също бяха пробити. Отвътре. Серията от вътрешни интриги ескалира до публична, взаимна непоносимост в ефира на радио НЕТ и новините на bTV.

- Медийната подкрепа за Елеонора Николова бе много по - солидна и в
определени моменти дори агресивна. Интервюта с кандидатката за кмет на Русе се въртяха дори в деня за размисъл по телевизия “Европа” и някои радиостанции. В щаба на Николова бяха много по – наясно от своите конкуренти, че при ниска избирателна активност битката за всеки глас се води до последния момент.

В крайна сметка не СДС, а СДС на Иван Костов демонстрира в Русе финансова мощ, медийни възможности и най-важното – умение да се възползва от вътрешните проблеми на противника си. Старата мъдрост за кучето и тоягата сякаш е съвсем на място, когато трябва да се анализират резултатите от частичните местни избори в Русе.

Истината е, че в Русе не се случи нищо особено.

Иван Костов и хората му направиха демонстрация на мускули, защото им позволиха да я направят.
И тук не става дума за някакви тайни уговорки – очевидно е, че опонентите на СДС-Костов в Русе можеха точно толкова, колкото проценти получиха.

А картината можеше да е съвсем друга.

Очевидно е, че Надежда Михайлова не контролира нито СДС, нито СДС - Русе.
Меко казано.
Пробив отсреща беше възможен.
Но не бе осъществен.

И обратното! Недопускането на пробив в собствения екип не само че е възможно – беше задължително. Ако Гено Генов бе направил елементарен анализ на слабите места в щаба си, сега нямаше да си ближе раните. Самият факт, че хората на Костов успяха да пласират интриги в най-близкото обкръжение на червения кандидат за кмет на Русе, говори ясно и категорично, че и... Сергей Станишев не контролира нито партията си, нито БСП в Русе.

Който има очи, вижда! Може да звучи невероятно, но в Русе Надежда Михайлова и Сергей Станишев загубиха битката със старата гвардия.
И двамата са прекалено млади и зелени, за да мерят ръст с политическите хиени на Старото време. Старата гвардия няма цвят и ако някой не го е разбрал, си е само за негова сметка. Между другото, резултатите от изборите в Благоевград са още по-солидно доказателство за тази теза. Не защото Причикапов е стар номенклатурчик, а защото СДС в Благоевград подкрепи стар номенклатурчик срещу човека на Станишев.

Иска ми се да вярвам, че Надежда Михайлова никога не би подкрепила комунист за сметка на социалист, просто защото има претенции за европейски мироглед. Нея обаче никой не я пита.

Колкото до финансовите възможности и медийната подкрепа, там нещата не винаги опират до пряка връзка. За никого в тази страна не е тайна, че част от медиите, освен финансово, са зависими съвсем директно и политически.

Просто всичко е толкова нормално, че няма накъде повече.
Фактът, че някой някъде бил спечелил, нищо не значи.
Горчивата истината е, че каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи.

Това, което се случи в Русе, може да случи навсякъде другаде.
Може и да не се случи!

Антон Луков