Продължение...

---

Михайлова и Станишев се разминават като поведение и в контактите си с електората.
Годините, които прекара в общуване с първите европейски политици, отучиха Михайлова да говори на нормален език. Тя се превърна в типичен политик, който може да говори 3 часа, без да каже нищо. Баба на село мигновено забравя думите й.
Дори и атаките й срещу управляващите - които по принцип са благодатна почва за словесно творчество, често остават сухи. Трудно човешкото въображение може да достигне до такова развихряне - да си представи Надежда Михайлова в квартален магазин или в кафене в малък провинциален град. Сблъсъкът й с електората напомня на премиера на филм - всички гледат онемели и втренчени някакви спецефекти.
За разлика от нея можеш без проблем да намериш купища запечатани моменти от обиколките на Станишев из страната - той на една маса с ромски водачи, после на друга си говори с дядо за партията, след вота сред младежи в дискотеката, а накрая нацелуван от баба. Станишев няма проблеми в разговорите си с хората именно поради многобройните си обиколки из страната.
По показателя "умение да балансира" Михайлова няма проблем. Тя умее да балансира в мътните води на сините партийни крилца. Дойде на власт като антипод на Иван Костов, за да "проветри" партията, затова всички противници на бившия лидер я подкрепиха. В същото време днес Михайлова очевидно работи в комплект с Костов - слуша го, възприема неговите идеи и бързо ги претворява в дела. Въпреки че Едвин Сугарев напусна с гръм НИС на СДС, тя работи добре и с "кинжалите" в СДС, и най-вече с техния предводител Филип Димитров. Михайлова няма никакъв проблем и в общуването си с хората, които гравитират около друга значима фигура вдясно - Петър Стоянов.
Именно заради стремежа й да бъде балансьор в СДС Михайлова търпи най-много критики. Вместо да ръководи със здрава ръка СДС - единственият възможен начин да се ръководи тази партия, - Михайлова се опитва да поддържа добри обноски с всички. Това е адски трудна задача.
За разлика от Михайлова Станишев е направо щастливец. Той няма никакви проблеми с т. нар. крила в червената партия, така че не му се налага да показва може ли да се справи с балансирането на интересите. С други думи, не се знае дали умее да прави това. Когато стана лидер на партията, БСП беше напусната от най-старата фракция, а също и най-яростен противник на социалдемократизацията на БСП - "Марксистка платформа". Към днешна дата т. нар. фракции фигурират в устава на БСП и никъде другаде.
На младия водач обаче му се налага все пак да бъде арбитър между някои личности в партията си. Според социалисти съществувала известна борба за територии между тримата му заместници - Георги Пирински, Румен Овчаров и Румен Петков, а на Станишев доста често му се налагало да ги успокоява и да намира точния баланс на техните интереси.

По отношение на екипността положението в СДС е критично

Всички приказки за втори център на властта в СДС станаха възможни не толкова заради силната личност на Костов и неговите хора във фондация "Демокрация", а заради оперативното ръководство на СДС - НИС на СДС. Само двете Михайлови, Николай Младенов и главсекът Иван Иванов са депутати. Другите са дълбоко прикрити по етажите на "Раковски" 134.
Доста спорен е и въпросът дали в БСП може да се говори за екипна работа. Да, Станишев сложи такива хора в Изпълнителното бюро, на които се предполагаше, че може да разчита. Но доста често ставахме свидетели на разнопосочни сигнали именно от лидерите на червената партия. Така бе с искането на Овчаров БСП да сключи споразумение с НДСВ и да влязат още леви хора в кабинета. В същото време Станишев обясняваше, че няма такова нещо като коалиция с жълтите. Така бе и когато бившият говорител на червените Младен Червеняков обясни как БСП ще задължи Паскалев да напусне кабинета, а другият говорител - Ангел Найденов, обясняваше, че няма такова нещо. Това не прави чест на партия, която се смята за сериозна политическа сила и иска да управлява.
Освен харизмата Станишев и Михайлова си приличат и в това, че имат добри международни контакти.
Добрите външни контакти са един от факторите, които държат Надежда Михайлова във върха на политика. Във времена, в които СДС се нуждае от нова идентификация на политическата сцена, когато сините зарязват християндемокрацията и твърдо залагат на партия от народен тип, личността на Михайлова е жизненоважна за СДС.
Станишев пък е човекът, на когото БСП дължи най-много за поканата, която партията получи от Социнтерна за консултативен член. Така партията каза сбогом на международната изолация.
Точно заради това, че Станишев и Михайлова са международните лица на партиите си, трудно могат да бъдат свалени от постовете си, освен ако не направят колосален гаф.
Такъв може да бъде и тежка загуба на местните избори.
Анализирайки слабостите и плюсовете на Михайлова и Станишев, може да се каже, че и двамата има още много да учат, за да станат истински лидери. Лидери, които внушават респект и доверие. Ако те успеят, вероятно и партиите им ще съумеят да се държат по-достойно в политическото пространство. Тогава с право ще казват на Симеон: има стабилни партии в България, има алтернативи!
ЙОАНА ГЪНДОВСКА, ПЕТЬО ЦЕКОВ
В-к ”Сега”, 10 декември 2002г.