Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛСЕНЕИ) е научно-изследователски център за фундаментални и приложни изследвания, който съществува като самостоятелно звено в БАН от 1977 г. Учените, работещи в нея, са водещи в областта на преобразуването на слънчевата енергия в България. ЦЛСЕНЕИ е един от учредителите през 1978 г. на Европейски център по слънчева енергия към ЮНЕСКО, а неговият директор е бил председател на Изпълнителния комитет в периода 1981 - 1985.

- Д-р Витанов, как бихте представили накратко работата на лабораторията, която ръководите?
- Лабораторията се занимава с използване на възобновяеми енергийни източници, по-специално и най-важно, със слънчевата енергия, тъй като това е един основен ресурс за България, един ресурс, който покрива огромна площ, който позволява да бъде използван децентрализирано на ниво индивидуален потребител. Заедно с това обаче, когато започнахме да работим преди много години, когато нямаше такъв интерес към този вид енергия да бъде използвана като технология за производство на електрическа енергия, учените в лабораторията са се занимавали именно с научните изследвания, свързани с разработването на материали и прибори, които да бъдат подходящи за тези цели. Това е било една перспектива, т.е. една работа за бъдещето. В момента бъдещето е днес. Днес интересът на целия свят е обърнат към този тип преобразуване на слънчевата енергия и тази тенденция непрекъснато ще се засилва. Неслучайно президенти на водещи страни се снимат до т. нар. фотооптични модули, за да покажат благоразположението си и разбирането на тенденциите, към които ще отива развитието на енергията.

- Представете си, че трябва да обясните на едно петгодишно дете каква точно е същността на работата ви, така че то да ви разбере. Как бихте го направили?
- Подготвяме такива прибори, такава инсталация, която при осветяване със слънчева светлина от нея да се получава електричество.

- През последните дни дебатът около бъдещето на БАН се насочи в посока всеки да доказва, че продукцията, която произвежда има реално икономическо приложение, за да защити правото си на съществуване. Всъщност, кой проявява интерес към работата ви и се ползва от нея в добрия смисъл на думата?
- Винаги в обществото започва да се развива някакъв мит и този мит добива някакъв гротесков образ. Когато се говори за директна полза от науката, тя се определя от това дали обществото и индустрията може да я поеме. Лично аз съм бил свидетел на подобен тип истории, тъй като преди 15-20 години, като чуеха с какво се занимаваме, си мислеха, че това е в рамките на утопията. Да, наистина, този тип технологии се използваха за космически цели, но за нищо повече. Какво се случи обаче. В момента, в който се появи икономически интерес, нещата се промениха.

В момента България има преференциална цена за производство на електрическа енергия чрез фотоелектрично преобразуване на слънчевата енергия, както е в цяла Европа. Тази преференциална цена е 32 стотинки на киловатчас. И изведнъж от две години насам се появи много силен интерес от т. нар. бизнес среди, средите на предприемачите. А ние вече бяхме направили първите инсталации тук, които инжектират мрежа с електрическа енергия, произведена от този тип технология. Тези неща бяха направени още преди да се обяви тази преференциална цена, преди да има този интерес. Ние направихме първата в България 100 киловатова инсталация на частен потребител.

С нарастването на интереса, разбира се, се появяват и конкуренти. Веднага се появиха 40-50 частни фирми, които обявяват на сайтовете си, че са разработчици на този тип технологии, но никой от тях не може да докаже, че е направил нещо. И това рефлектира в обратна посока. Всички, които имат интерес да получат някаква информация се обръщат към нас. Всеки ден се срещам с поне петима души, които идват при нас и говорят за големи инвестиции. Но вече познавам кой може наистина може да инвестира и кой не. Погледнато от тази гледна точка, в момента ние сме направили т. нар. проучвания и идейни проекти на огромен брой големи фирми.

В същото време България вече има производители на такъв тип съоръжения. Те са два типа слънчеви съоръжения. Единият тип са такива, които преобразуват слънчевата светлина в електрическа енергия и се наричат фотоволтаични преобразуватели, другите преобразуват слънчевата енергия в топлина и се наричат фототермични преобразуватели. В за двата типа съоръжения производителите се обръщат към нас. Повечето от тези, които се занимават с т. нар. водни колектори – колектори, които използват слънчевата светлина, за да затоплят вода – тестват съоръженията си при нас.

- Интересът към вас само от български компании ли е?
- Към нас се обръщат и чужди партньори, които идват да инвестират, защото в доста големи чужди списания вече се появи статии за България и за нашата работа. В момента имаме рамков договор с испанска фирма, която иска да въвежда инвеститори тук, които настояват да работят именно с нашето звено.

- С други думи се ползвате с достатъчен авторитет и в България, и извън нея…
- Натрупаният до момента опит явно прави впечатление, когато има нужда. Ако нямаше нужда никой нямаше да се обърне към нас. Щяхме да пишем само публикации и да показваме на ограничен брой специалисти какво е постигнатото ниво и науката да се придвижва стъпка по стъпка напред. В момента, в който индустрията прояви интерес по някаква причина, тогава науката трябва да отговори. Ако тя е истинска, ако научните звена имат необходимия потенциал и кадри, те могат веднага да откликнат и да бъдат конкурентни. А нашето звено, макар да е много малко, е конкурентно.

- За да се стигне до момента, в който индустрията прояви интерес към даден научен продукт, самата научна институция трябва да е вложила достатъчно време, финанси и човешка енергия, за да го е разработила. Научни открития не се правят от вчера за днес, нали?
- Да, така е. Има дълъг период, в който се инвестира в чисто научни разработки. Когато имате една научна задача, тя може да има и положителен, и отрицателен резултат, т.е. че нещо става или не става. И в двата случая това е резултат, това е натрупан опит. Представете си, че при нас идва един инженер, собственик на предприятие и пита защо нещо не става. Ако хората, които се занимават с това, не са го работили години наред, не са го видели с очите си, те не могат да отговорят. Всичко трябва да бъде пречупено през опита. Ако няма хора, които са минали по пътя на експеримента, по пътя на научното търсене, няма да има отговори и на елементарните въпроси.

- Трупането на опит е свързано и с подготовката на съответните кадри. Как стои при вас въпросът с привличането на млади хора, които имат интерес към научна работа?
- Аз идвам от един бранш, в който работеха само млади хора. Имаше един институт по електроника, в който всички бяха на по 25 години. През 70-те – 80-те години всички отиваха там, защото това беше единствената възможност да работиш нещо модерно. Тогава по 10 души се състезаваха за едно място в техническите институти. Сега нещата се обърнаха, но причината за този завой в интересите на младите хора не е условията в България. Това е глобална тенденция. В началото на 90-те години хората, които ние обучавахме току-що дошли от университетите, напуснаха главно заради изключително ниското заплащане. Това средно поколение го няма. А най-младите в момента нямат интерес. Погледнете как върви приема от години наред във висшите учебни заведения в тези тежки специалности – почти няма интерес, защото не виждат къде могат да се реализират. Причината не е в институтите на БАН, причината е социална и икономическа. Години наред не можем да намерим кандидат за обявените места за докторанти, а ако все пак се намери, нивото му е много по-ниско, отколкото е било преди.

- Каква е причината за тази пропаст между университетската подготовка и подготовката, необходима за качествена научна работа? Проблемът се дължи на факта, че БАН функционира като институция, занимаваща се с наука отделно от университетите или на нещо друго?
- През 90-те години имахме прекрасна връзка с университетите, която се основаваше на една дълга традиция, защото дипломантите идваха да работят при нас, защото изискването за една дипломна работа беше да се направи и нещо практически. Нещата се промениха, защото се промениха техните програми. Вече под това да направиш дипломна работа се разбира да направиш един реферат. Не се искат практически изследвания. От тук започва да се къса връзката, защото и в университетите няма достатъчно студени и те се опитват да задържат малкото, които трябва да правят дипломни работи при тях.

В Германия, например, студентите имат стажове и дипломни работи във фирми, в научните институти. Твърдението, че наука се прави само в университетите може да важи само за американската система. В Европа една голяма част от науката се прави в специализираните звена.

- На какво се дължат тогава серията коментари отправени по адрес на Академията през последната седмица?
- Много неща се казаха по отношение на науката, които са митове. Един от тях, че тя няма връзка с индустрията. Ами то няма индустрия. Друг мит е, че няма връзка с бизнеса. Ами той в момента иска да продава само олио или да произвежда спирт. Третият мит, че няма връзка между висшите учебни заведения и БАН. Причината е ясна. Следващият мит е, че БАН е сталински тип организация. Всеки, който разлисти 140-годишната история на БАН, ще види, че Академията съществува много преди 9 септември, че трима министър-председатели са били и председатели на БАН. Това е една институция, която съществува много, много преди да се говори за сталински тип академия. Жалкото е, че тези настроения са насочени към единствената останала традиционна институция в България. Вдига се шум и се настройва обществото, макар че обществото не е това, което решава.

- В крайна сметка, има ли нужда БАН от реформа и каква трябва да е тя, за да функционира по-добре?
- От кого? Винаги трябва да се търси подлог. Второ - с каква цел. Да, може да бъде намален броят на институтите, като бъдат укрупнени, което ще стане естествено с навлизането в пенсионна възраст на част от работещите в Академията.

- Като финал на разговора ни кое е “откритието” на ръководената от вас лаборатория, с което сте най-горди?
- Думата откритие е много силна. По-добре да кажем резултат. Това са научно-приложните резултати, които обществото най-бързо разбира. Чисто научните се оценяват в друг аспект. В научно-приложен аспект можем да кажем, че именно ние създадохме и внедряваме в България първите фотоелектрични системи, които позволяват производството на електрическа енергия от индивидуални потребители./Всеки ден

* директор на Централна лаборатория по слънчева енергия към БАН

Геновева Червенакова