Скандалът около новината, че 45% от бившите и настоящи посланици и генерални консули на България са работили за структурите на бившата Държавна сигурност или Военното контраразузнаване, превърна президента Първанов и премиера Борисов в илюстрация на китайската философска концепция "ин и ян".

Нейната същност е хармонията, при която две привидно противоположни сили могат взаимно да се допълват и дори да преливат една в друга.

Преди три години псевдонимът Гоце, който държавният глава е използвал като сътрудник на бившите комунистически тайни служби, стана парола на политическата безскрупулност. С нейна помощ и под нейно прикритие почти целия семейно-политически апарат от последната фаза на Живковия режим

пренесе влиянието си през границата на прехода и зае позиции

Пак тогава, през лятото на 2007 г., три месеца преди да бъде преизбран за втория си мандат, държавният глава си позволи дори да излъже и с прословутата реплика "нито ред, нито знак от мен" на практика "освети" надеждата си за добрите резултати от прочистването на архивите, в която вероятно е била и последната му надежда. Тя обаче не се сбъдна и дори документално Първанов се оказа Гоце!

В тази логика традиционната последователна позиция на държавния глава за защита на всеки пострадал от разкритията на комисията по досиетата е разбираема, но и деструктивна. Сегашните думи на министъра на външните работи Николай Младенов, че президентът е "политическият чадър върху всички структури на ДС в България", потвърждават тази обществена тайна, но не изясняват напълно картината.

Когато на 30 юни 2009 г. по повод информацията, че сред кандидат-депутатите на ГЕРБ има сътрудници на бившата ДС, Бойко Борисов коментира, че става въпрос само за един човек - Божидар Димитров, който му е приятел и той гарантира за него. Година и половина по-късно министър-председателят се разделя с министъра си без портфейл за българите в чужбина и заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров с мотива, че са свързани със структурите на ДС.

"Ей това е социологията – щом народът ти носи баница, баклава и вино, значи всичко е наред." Това каза Борисов в неделя, когато между откриването на пътен възел и решението да приеме оставките на двете ключови за управлението на ГЕРБ фигури се наложи да коментира и социологически данни за спада в доверието към правителството.

Но въпреки жизнерадостната констатация за "социологическата" баница оттук нататък на премиера ще му е доста трудно да се върне към лежерната досада, с която досега отминаваше въпросите за агентурното минало на хора от апарата на местните партийни структури на ГЕРБ или държавните институции.

След новината за компактното присъствие на бившата ДС в дипломатическите ни мисии зад граница засегнатите посланици повториха като ехо три думи, с които преди години се прикри и Първанов:

"Не се срамувам!"

Това стана с декларация, разпространена от управителния съвет на Българското дипломатическо дружество. Според част от текста й виновен за скандалната ситуация е ...приетият в 40-ото Народно събрание Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия.

В неговия текст според засегнатите дипломати неправилно били добавени и служби, "работили за националната сигурност извън страната ни и нямащи нищо общо с репресии, доноси и политическа полицейщина". Този цитат банално допълва един от първите "откоси, дадени от Първанов миналия петък след разкритията за състава на дипломатическия корпус.

Още преди текстът на декларацията да изтече в новините, Георги Първанов вече бе успял да повтори мантрата: "Ако, както подозирам, в огромната част от случаите тези хора са си вършели съвестно работата към държавата, защото държавата е една, независимо кой управлява, трябва да преустановим този процес и поход за ликвидация на държавността във всичките й структури, в това число и дипломацията."

Към тези думи държавният глава не пропусна да добави и още един удар към Борисов с въпроса защо посланиците от онова време да са лоши, след като Живков наистина е бил добър държавен ръководител, по думите на премиера. Така, искайки или не, в започналия спор помежду им Първанов и Борисов ще трябва да уточнят и понятията си за "държава".

Според енциклопедията на политическата мисъл "Блекуел" "държавата е институционална представителност на народната воля". И всеки път когато "народната воля" си е позволявала да прегръща нечии идеи за политическа репресия, физическото унищожаване на демокрацията и икономическото укрепване на диктатурите, е следвала катастрофа.

Пак според "Блекуел" Хегел е един от първите, формулирал различието между държавата и "гражданското общество", което трябва да е гарант за запазването на демократичната логика на държавната власт. А най-агресивният опит за заличаването на границата между двете бяха именно тоталитарните режими от миналия век. И при нацизма, и при комунизма обсебената от една партия държава постави обществото под

тотален контрол, превръщащ несъгласните в жертви

И двете системи приключиха с катастрофа. Затова - няма как да браниш една диктатура, да я защитаваш, да работиш в нейна полза целенасочено, умишлено да воюваш във и извън границите й за нейните цели и в същото врем да настояваш, че си вършил съвестно работата си към "държавата". В този смисъл отговорностите на Първанов и Борисов ги задължават

да изразят ясно мнението си за "комунистическата държава"

Впрочем още на 25 януари 2006 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие резолюция 1481. В нея общността, на която България също е член, настоява, че международното осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими е необходимост.

В предпоследния чл. 13 на тази резолюция ПАСЕ призовава "всички комунистически или посткомунистически партии от своите страни членки, които все още не са го направили, да преразгледат историята на комунизма и тяхното собствено минало, да се разграничат ясно от извършените от тоталитарните комунистически режими престъпления и да ги осъдят - без колебание и незабавно".

Вместо да направи това, четири години по-късно и 20 години след началото на т.нар. промени България продължава да води вътрешен спор "за" и "против" комунизма и репресивните му структури. Казано по друг начин - да потвърждава съмненията, че е "троянски кон" в ценностната система на демократична Европа.
Спас Спасов /в-к Дневник“