Страшна врява вдигна опозицията около приватизацията на българския телеком. С мощно кресчендо и заплахи за стачки и митинги се включиха и синдикатите. Смешен плач!
Най-малкото опозицията няма морално право да протестира днес след като не си свърши работата, когато му беше времето. На синдикатите пък изобщо не им е работа да се месят в приватизацията.
Първи след избора на американския инвестиционен фонд "Адвент" за купувач на 65% от БТК глас надигна СДС.

Цената била обидно ниска, условията били крайно неприемливи.

Трябвало сделката да се спре и да се изчака поканата в НАТО, след което да се пристъпи към нова процедура. Междувременно, и съвсем между другото, друг активист на синята опозиция Благой Димитров подхвърли, че между купувачите на "Булгартабак" и БТК имало свързани лица. Факти и документи не бяха представени. Кой ти търси доказателства?! Нали у обществото вече е загнездено трайно мнението, че премиерският син Кирил е тайнственият скрит купувач на всичко ценно в държавата.
СДС изкара на власт цял един четиригодишен мандат. Чийто приоритет, както неведнъж бе подчертавано, бе приватизацията. Една от основните цели на тази пък политика бе продажбата на БТК. И какво стана?
Очакваше се огромен чужд интерес. Очакваха се поне 4 оферти от 8-те кандидата, заявили намерение да наддават. Обаче се получи само една. Синята партия точи преговорите с гръцко-холандския консорциум KPN-OTE 15 месеца. Смениха се основните продавачи- вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев отстъпиха място на Петър Жотев и Антони Славински. Купувачът предложи $ 600 млн., обявени от тогавашния премиер Иван Костов за реална цена за 51% от телекома. Въпреки всички напъни преговорите се провалиха с гръм и трясък. И сделка нямаше.
Защото по-изгодно беше

компанията да остане държавна и да продължи източването й.

Че то е факт, доказа новодошлият кабинет, който констатира в Бялата си книга за състоянието на българската икономика, че от БТК годишно се губят около 50 млн. лв.
Лидерът на червената опозиция Сергей Станишев изчете прочувствена декларация в парламента в петък, в която се настоява сделката да се спре и да се иска цена, равна на инвестициите през последните години (500 млн. евро) и печалбата за следващите две. Младият ляв активист вероятно не помни, че неговата партия имаше историческия шанс да стартира голямата приватизация точно с продажбата на БТК. През 1996 г. тогавашният вицепремиер Румен Гечев гръмко обяви, че стартира продажбата на 25% от телекома. После същият Гечев гордо обясни, че сделката не станала, защото Дойче банк давала $ 500 млн. в брой, а разчетите на кабинета "Виденов" били, че цялата компания струва $ 3,5- 4 млрд. Не повод за гордост, а повод за съд е това! Ако беше сключена тази единствена сделка, можеше да не се стигне до икономическата катастрофа в началото на 1997 г.

Може да се гадае как би се развила БТК,

ако бе продадена тогава. Ако беше попаднала на читав собственик, днес можеше да е на световните борси. Ако пък не беше случила на стопанин, можеше и да е фалирала. Но нямаше 6 години да стои в приватизационния фризер и да няма особени шансове за развитие. Междувременно настъпи срив на телекомуникационния отрасъл. Мобилната телефония измести от пазара компании от типа на БТК. Поради бедността на държавата инвестициите се забавиха и телекомът стана неконкурентноспособен. Времето на монопола изтече.
Банална истина, която родните политици разбират, когато са на власт, и не щат да чуят, когато са в опозиция е, че

едно нещо струва толкова колкото някой е готов да плати,

а не колкото му се иска на продавача. Вярно е, че предлаганата в момента цена от 200 млн. евро е обидно ниска. Но е истина и, че ако не се продаде сега, БТК догодина няма да струва и толкова. Ако днес драмата е, че не се появиха стратегически инвеститори, догодина е твърде вероятно да не се яви никой. И нито членството в НАТО, нито пътната карта за ЕС може да промени това. Защото на телекомуникационния пазар вече се говори за комуникации от 4-то поколение, а БТК не може да мине дори за първо.
АНЕЛИЯ БЪКЛОВА
В-к “Сега”, 29 октомври 2002г.