След 14 години на преговори с променливи интензивност и успех, Русия, Гърция и България подписаха споразумение за изграждането на прословутия нефтопровод Бургас-Александруполис. Посочвам държавите в този ред и поставям нашата страна на опашката не случайно, а защото именно за България ползите от това споразумение са най-нищожни. Естествено, опитват се да ни убедят, че с преминаването на тръбата през наша територия едва ли не ще се превърнем в енергиен център. Това са глупости, защото това да се намираш някъде между началото и края на тръбата, ни най-малко не е достатъчно, за да се превърнеш в “център”, поне не и в този смисъл на думата, в който би ни се искало.

Финансовите постъпления, които ще влизат в хазната от домакинството ни на тази тръба, са меко казано незначителни. Те са по-малко и от онова, което харчим годишно, за да поддържаме присъствието си в Афганистан например. От нас нищо няма да зависи, не ни е оставен терен за маневриране и допълнителни договорки. Терен за допълнителни договорки на отсрещната страна, както е широко известно, са склонни да предоставят именно нашите управляващи, например когато си имат работа с “Газпром”.

Никой не представи пред обществото рисковете от преминаването на тази тръба през България. Никой не ни обяснява кой ще носи отговорност при една евентуална авария и чий бюджет ще бъде натоварен с преодоляването на последиците от нея. Или какви биха били мащабите на съпътстващите загуби за туризма ни, на който все повече разчитаме, а отскоро дори промоцираме по CNN.

С подписа под споразумението България се превърна в практически неовъзмезден спонсор на гръцките икономически и руските икономически и геостратегически интереси. Както обикновено, при левица начело на управлението, единствените интереси, на които не бе обърнато никакво внимание, се оказаха българските.

Заради шепа жълти стотинки и покровителствено потупване по гърба от Кремъл поставихме на риск околната си среда, компрометирахме намеренията Европа да търси и други енергийни източници освен руските и се превърнахме в нещо по-низше и от младши партньор в една сделка, в която сме център единствено от географска гледна точка. Разбира се, все още не е късно да се размисли. Тепърва парламентът ще трябва да ратифицира това споразумение, за да влезе то в сила. При тази конфигурация в Народното събрание обаче това – уви – е само формалност.

Жоро Георгиев