Според закона за специалните разузнавателни средства и специално “чл. 3. (1) Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.”

Особено интригуващи са последните думи от въпросния член 3(1)! Какво означава “…когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин”?

Даже и да направим нелепото предположение, че всички подслушвани министри, генерали, журналисти, държавни служители, депутати, бизнесмени, интелектуалци и т.н., и т.н., отговарят на условието, че “Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс”, остава висящ един много неприятен въпрос.

Изчерпани ли са всички възможности за контрол и събиране на информация?
Някой въобще пробвал ли е друг начин са събиране на информация, след като по закон подслушването изрично е посочено като последна мярка?
Не е необходимо да си тесен специалист по темата, за да си наясно, че подслушването може би е най-удобния метод за събиране на информация. Вероятно е и най-безопасния и със сигурност не е сред евтините, имайки предвид нуждата от квалифицирани кадри и специализирана техническа поддръжка, цените на електрониката, архивирането и т.н.

Излиза, че МВР, ДАНС и другите български спецслужби “усвояват” парите на данъкоплатците така, както им е удобно. А някой питал ли е същите тези данъкоплатци, от чиито данъци идват заплатите на всички държавни служители, дали са съгласни с тази постановка?
Все едно един частник да плаща на работниците си не за свършена работа, а за… удобно прекарано работно време. Защо изобщо на работниците трябва да им се поставят норми и стандарти – ако могат да произведат две изделия на ден, има ли смисъл да се товарят с планове за 4 изделия, например? Как мислите, колко време ще издържи на натиска на пазара фирма, “управлявана” по такъв начин?

Едно трябва да им е ясно на тези от МВР, ДАНС и спецслужбите! Никъде по света данъкоплатците не са се съгласили, просто така, доброволно, да се лишат от вече извоювани демократични права и свободи! И никой не е длъжен да се обяснява, защо не желае да бъде подслушван! След като всеки един от нас има свой личен и интимен свят, който счита за неприкосновен, никой, ама абсолютно никой, няма право да си вре носа там, извън постановените със закон правила.
Тоест “…когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин”?

И тук отново възниква интересен въпрос! Защо в България се счита, че някак си не е толкова голям грях да подслушваш? До общественото мнение рядко достига информация за злоупотреба с другите полицейски практики. Някак си неудобно ще е и даже куриозно всеки министър, например, да бъде проследяван всеки ден или службите да внедряват буквално на всеки пост “къртици”. Или пък всекидневно да бъде разпитван? Не, че в посткомунистическа страна като България това не е правено.
Само че годината не е 1958, а 2011 и вече сме в НАТО и в ЕС!

Какво считат за правилно полицаите е без значение. Далеч по–важно е какво считат за правилно данъкоплатците!
И това е така, защото в демократичните общества всичките полицейски практики, без нито едно изключение, са скандални, ако се прилагат спрямо невинни граждани.
Затова има закони - да се прилагат с цялата си суровост спрямо нарушителите. А не да се размахват по медиите аудио и видео архиви като мутренски бухалки.
След като цивилните данъкоплатци не желаят да живеят като в роман на Оруел, това желание не подлежи на каквито и да било тълкувания, хленчене или лобиране от страна на униформените.
В края на краищата полицаите в България не са привилегировани – искат или не искат има върховенство на закона!
Удобството на полицаите не е проблем на данъкоплатците.
Антон Луков