София Иванова ще отбележи 35 години успешна творческа дейност на сцената на Варненската опера на 16 април от 18:00 часа с ролята на Мими от операта „Бохеми” на Пучини. За честването на творческия си юбилей певицата ще събере приятелите си – в залата и на сцената, където ще пее заедно с Мартин Илиев (Рудолф), Свилен Николов (Марсел), Даниела Димова (Мюзета), Евгений Станимиров (Колин), Пламен Димитров (Шонар), Михаил Матеев (Алсиндор), Росен Рангелов (Бенуа). Диригент на спектакъла е нейният съпруг Борислав Иванов.

- Г-жо Иванова, как се чувствате на сцената на родната си Варна?
- Винаги се чувствам прекрасно, защото родният ми град ме запали в тази професия. От невръстно дете посещавам оперни спектакли, моето семейство дружеше с оперни певци и тази моя любов към музиката се поддържаше и от моя дядо – затова от малка съм започнала да свиря на пиано. Но мога да призная, че голямата ми любов е била операта. Тогава се правеха спектакли на открита сцена, където гледах едни от най-големите певци, тук гостуваше Райна Кабаиванска, още съвсем млада, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Никола Николов – известни световни имена.

Това беше моето първо и единствено желание – да стана оперна певица. Разбира се, пианото много ми помогна, защото развих своята музикалност. Но тогава в Музикалното училище не бяхме редовни ученици, както сега, и до осми клас се водехме детска школа. За мое щастие след осми клас се установи, че мога да работя над гласа си, така че завърших класа на Златка Кунчева и веднага бидох приета първа в Консерваторията в класа на проф. Христо Бръмбаров, професора на нашите най-големи певци от рода на Гяуров, Гена Димитрова, Николай Гюзелев и много други.

- Наскоро българското оперно чудо бе избрано за най-значимо събитие в историята на страната ни през изминалия век, това поласка ли Ви?
- Разбира се, искам да Ви кажа, че няма град или държава, където сме гостували и където да няма наши музиканти. А специално нашите гласове са много известни и много се ценят, защото нашата школа е потомствена на италианската. Ние можем да се поздравим наистина с големи имена в оперното изкуство и все още излизат нови и нови млади колеги, които наистина са по света и славят България. Това наистина е гордост за нас.

- На какво според Вас се дължи това оперно чудо?
- Първо, това се дължи може би на климатичните условия. В нашата страна има четири сезона, има много слънце – това има значение. Казват, че по принцип славянските гласове са много по-богати на тембри и отделно школата, която ние имаме – италианската школа, която сме възприели още от времето. А от друга страна и българският народ е много талантлив, както споменах, непрекъснато излизат нови и нови имена, които заслужават внимание.

- Виолета в „Травиата” – това ли е наистина Вашата роля?
- Може да се каже, защото тя беше едва ли не първопричината да стана оперна певица. Толкова обожавах тази роля. Изпяла съм я над 150 пъти в много и различни страни и тя е била една от коронните ми роли. Но искам да кажа, че всяка една роля, която започвам да работя, в един момент ми става любима. Защото човек, без да иска, навлиза в подробностите и няма начин да не се получи така – трябва да приеме ролята като своя, за да се превъплъти точно в образа, който трябва да пресъздаде в момента.

- А има ли роля, която най-много да Ви пасва в живота извън сцената?
- По принцип операта ми е и хоби. Но аз съм човек, който винаги е желал да води един балансиран живот – да бъда добра съпруга, да бъда добра майка, доколкото това е било възможно поради многобройните ми пътувания. Мисля, че съм успяла и в тези роли на съпруга и на майка.

- Случайност ли е, че съпругът Ви също е част от това изкуство?
- Случайност може да се каже, че е дотолкова, доколкото сме се срещнали в подходящия момент вероятно. Срещнах го като ученичка, която бях избрана да участвам в един спектакъл, „Вълшебната флейта”, и впоследствие са възникнали чувствата между нас. Мога да споделя, че това много ми е помагало, имала съм една сериозна подкрепа. Той също е щастлив, когато имаме един прекрасен спектакъл или концерт можем да споделим, можем да коментираме след това, да направим разбор. В повечето случаи и пътуваме заедно на гастролите.

- Той ли дирижира в семейството?
- Определено, той е и зодия Лъв, а знаете, че тази зодия не си оставя нещата на самотек. (Смее се)

- Каква е творческата Ви равносметка за тези 35 сезона?
- Не съм ги преброила точно колко са, но през тези години съм изпяла може би 20 или 30 централни роли – може би най-хубавите, които съм желала. Някои от тях дори не съм мечтала и предполагала, че ще мога да изпълня, като Бътерфлай и Ернани, които са изключително трудни. Но някак си така се получи, че имах поръчки за тях от чужбина, амбицирах се и успях да ги направя; станаха ми коронни, гастролирах много с тях.

- Верди и Пучини ли са любимите Ви композитори?
- Определено мога да кажа, че Верди и Пучини са любимите ми композитори. Тяхното творчество най-много ме е вдъхновявало и може би тях най-много съм пяла.

- На италианска сцена ли сте се чувствала най-добре?
- Не бих казала. Аз съм пяла много в Испания и може би тя е една от страните, в които се чувствам прекалено добре – получавала съм едни от най-големите си аплодисменти, публиката е много темпераментна и възторжена. В последните почти 20 години пея много в Палма де Майорка, където има един фестивал, организиран от моя съпруг. Била съм на пътувания и в Америка, по три-четири месеца, тя също е много топла; в бившия Западен Берлин и сега Берлин съм гастролирала 30 г., в залата на филхармонията, най-голямата зала на Караян... Навсякъде има публика, някъде не е толкова темпераментна, другаде напротив – може би в Испания, Италия и Гърция са най-емоционални.

- Българската публика отличава ли се с нещо?
- Българската публика е доста взискателна. Тъй като имаме много известни певци, тя е добре запозната с творчеството им, както и със световните изисквания и възможности. Мога да кажа, че е една от взискателните и разбиращи публики и когато й хареса е възторжена, разбира се.

- Какво бихте си пожелали?
- Може да е най-тривиално, но преди всичко здраве. Защото не може без това в нашето изкуство, трябва всичко да ти е наред, за да бъдат нещата максимално добре. Както казват хората – мечтите продължават. Надявам се, ако е рекъл Господ, да мога още няколко години да попея. Имам хубаво семейство, имаме син, така че съм щастлив човек.

- Синът ви да не би да е тръгнал по вашия път?
- Не. Синът ми има прекрасен глас и когато го бяха чули Гюзелев и Сабин Марков, искаха да го насочат басов глас, но той от малък беше математик, много надарен математик – завърши с отличие и медал Математическата гимназия, след това завърши икономически отношения в Берлин и сега заема достатъчно висок пост – директор е на банка, на представителството на Дойче банк в София.

Не бяхме някакви маниаци непременно да го насочим към нашето изкуство. Много е музикален, свири на пиано, но просто решихме, че след като прояви такива качества, това би било по-добре за него. А днешният век не е векът на изкуството и смятам, че си е намерил истинското поприще.
Васил Тоновски