Каквото и да си говорим решението на Софийският апелативен съд потвърждаващо, отстраняването на Стефан Софиянски от поста му кмет на София, е много тежък удар за всички, които малко или много симпатизират на идеята за НЕдопускане на БСП във властта. Доколко тази идея е имала реално покритие примерно вчера, днес няма никакво значение – важното е, че на Софиянски му предстои изключително тежка битка, при това, не просто за оцеляване. Изходът от тази битка обаче не би трябвало да бъде единствено и само проблем на Стефан Софиянски.

Ако сега сработи солидарността в дясно, тогава сметките на задкулисните играчи, режисирали този съдебен спектакъл, може и да излязат криви. И обратното! Ако надделее позицията на Иван Костов, който директно заяви, че всички трябвало да се разграничат от модела “Софиянски”, тогава нищо и никой няма да може да спре БСП в усилията им да обладаят цялата власт в страната.

Между другото, ситуацията, в която изпадна Стефан Софиянски, не е уникална. В далечната 1995г. СДС спечели местните избори във Варна, въпреки, че на тогавашния кандидат кмет Христо Кирчев му гласяха съдебна секира по-страшна и от тази, която размахват сега срещу Софиянски. Една емблематична в морската столица прокурорка (госпожица) беше готова на всичко за да закопае Кирчев. Подробностите по този случай някой ден ще бъдат разказани (в това госпожицата изобщо да не се съмнява), но сега е по важно друго.

В онези времена все още можеше да се каже, че СДС-Варна е единно. Проблемите предизвикани от кликата на Добрин Митев и Веселин Динков се оказаха преодолими. Дясното политическо пространство също беше относително единно. Към синята група общински съветници гравитираха представители на монархическите сдружения, социалдемократи, зелени и даже представител на ромския етнос.

Така или иначе в дъното на всяка каша винаги стои един... Динков*.

Дали ще е оригиналът или както в случая със Софиянски това ще е Иван Костов - няма никакво значение - просто иде реч за разлика в мащабите.

Изводите се налагат от само себе си. Ако Стефан Софиянски получи подкрепата на цялата демократична общност и преодолее трудностите, тогава идеята за НЕдопускане на БСП във властта ще получи своето първо реално бойно кръщение, далеч преди изборите.

Антон Луков

*Приликите между Веселин Динков и Иван Костов са ужасяващи. Като се почне от специфичния цвят на кожата и още по-специфичните характеристики на “смиреното” им излъчване и се свърши с безспорното им комунистическо минало. Безспорен е и талантът им да създават интриги, а жанрът “донос” бе превърнат от тях в самото съвършенство. Единият пишеше доносите, другият ги четеше, но в крайна сметка и двамата изпитваха заслужаваща вниманието на психолозите мания към надничане под хорските чаршафи. Като че за подобен род хора е стандартна екстра “тъмния руски период” и неподлежащата на контрол страст към полцейщината, подслушването и т.н.