Бившият офицер от руските служби за сигурност Александър Литвиненко лежи в една от лондонските болници в тежко състояние след отравяне със смъртоносни химикали. Съмненията на Литвиненко, както и на негови близки, са насочени към опит за разчистване на сметки, предприети от негови бивши колеги. Известно е, че Литвиненко е един от основните задгранични критици на президента Владимир Путин. Когато през 2000 г. той напусна Русия, обясни това пред медиите с натиск върху него да убие приятеля си Березовски. Така преди шест години и финансовият олигарх, и бившият офицер, се оказаха в Лондон, в британската столица, и поискаха политическо убежище. Опасенията на Литвиненко, че срещу него ще бъде извършено убийство, не са нещо ново. Още преди години той бе сред хората, които подчертаваха, че кремелският режим не се спира пред нищо. При това не става дума за Кремъл от времето на съветския период, а за сегашното управление в Москва, когато Русия официално се счита за партньор на ЕС и НАТО.

Навремето, когато Литвиненко развиваше своите опасения и критики срещу Путин, сигурно е имало хора, които са смятали това за най-обикновени врели-некипели, с които един дисидент се опитва да оправдае пребиваването си зад граница. Фактите един след друг обаче все повече доказват аргументите на Литвиненко. Не само сегашното състояние на бившия руски офицер, но и в не малка степен едно друго събитие от преди няколко години като че ли засили съмненията, че режимът на Путин не се спира пред нищо, когато трябва да се отстраняват негови противници. Става въпрос за убийството на бившият чеченски президент Земелимханд Яндардиев, срещу когото руското военно разузнаване е изпратило двама свои работници чак в столицата на Катар Тоха. Джипът на Яндардиев бе взривен най-безцеремонно посред бял ден и въпреки че катарският съд призна офицерите от руското военно разузнаване за виновни, произнасяйки срещу тях доживотни присъди, с протекциите на Путин на най-високо равнище те бяха върнати в Москва и посрещнати с тържествено.

По този начин Путин показа на цял свят, че Русия не само е правила, но и ще прави каквото си поиска срещу противниците на режима. Неотдавна в Москва дори решиха да разрешат провеждане на антитерористични операции от страна на силите за сигурност зад граница, което на практика може да означава всичко. Дори убийствата на политически противници на режима. Състоянито на Литвиненко не само предизвика широка обществена дискусия във Великобритания. То върна часовниците много години назад и отново актуализира убийството на българския десидент Георги Марков. Много анализатори видаха сходства в почерка, който премахна Марков и който сега се опитва да ликвидира Литвиненко. Но сякаш и това не е най-важното. Много по-съществено е каква е офиицалната реакция към подобни опити да се разчистват сметки с политически противници.

Случаят с Георги Марков и до сега е полимичен. Въпреки че журналистът Христо Христов написа цяла книга “Убийте скитник”, в която доказва ролята на българските служби при убийството на писателя, българската държава и до ден днешен не се е произнесла с позиция. Може би това обяснява и защо никой не казва дума по повод на покушението срещу Литвиненко. А България сега е член на НАТО и е пред прага на членството си в ЕС. Колкото и да е парадоксално – за Георги Марков може и да има някакви неясноти, но по случая с Литвиненко българските власти трябва да реагират по някакъв начин. Не заради друго, а заради принципа на демокрацията да не се разчистват сметки с политически противници, когато те биват убивани или изолирани по брутален начин. Още повече, че Литвиненко се е опитвал да получи доказателства кои са извършителите на убийството на руската журналистка Анна Политковска. Още едно убийство, което доказва твърде много от критичните тези на противниците на Путин.

Георги Коритаров

vsekiden.com