Моменти като този изобилстват в тазгодишната кампания. В четвъртък на обед на базата на анализа на резултатите от най-новите допитвания на общественото мнение влиятелният статистик Нейт Силвър обяви, че възходът на републиканеца Мит Ромни е спрян. Само за да бъде опроверган шест часа по-късно от не по-малко известния си колега Гари Лангър, заключил на базата на абсолютно същите данни, че Ромни продължава стремително да печели нови гласове в надпреварата.

Подобни противоречиви заключения вече не учудват никого. Сутринта на 21 октомври например политическите репортери в Америка се събудиха с новината, че според най-новите изследвания на общественото мнение на NBC и "Уолстрийт джърнъл" републиканецът Мит Ромни е стопил преднината на президента Барак Обама сред жените избиратели до само 8%. Наистина впечатляващо развитие според анализиращия данните политически коментатор Чък Тод, защото по едно време в кампанията преднината на демократа сред дамите надвишаваше 30 пункта. Ако се вярва на тази тенденция, кампанията на Ромни би трябвало заплашително да смалява шансовете на Обама за преизбиране.

Преди мнозинството журналисти да са публикували статиите си по темата, от онлайн страницата на "Ню Йорк таймс" Силвър обяви точно обратните заключения. На базата на допитванията на в."Вашингтон пост", Университета на щата Кънектикът, сайтът "Политико" и университета "Джордж Вашингтон" той коментира, че ножицата между предпочитанията на мъжете и жените в тези избори се е отворила до исторически и безпрецендентни нива. Вместо да предизвика вълна от въпроси, очевидното противоречие между твърденията дори не се оказа достойно за дописки във водещите медии. Вероятно защото подобни противоречащи си резултати и анализи на общественото мнение вече са ежедневието отколкото изключение в кандидат-президентската кампания.

Следенето на настроенията на избирателите в тазгодишния вот за Белия дом на невиждана досега скала е до голяма степен обяснимо. В надпреварата електоратът е поляризиран и разделен по средата между републиканци и демократи, докато колебаещите се са едва до 5%. Накъде ще се наклонят те е толкова важно, колкото и трудно да се прогнозира. Нормалният ритъм в тази кампания е през ден да излизат данни, дело на признати социологически агенции или по поръчка на водещите медии. При специални събития като дебатите темпото се забързва още повече. В същото време десетки по-малки организации следят изборите по места или се опитват да привлекат внимание и клиенти.

Така се получава ситуация, в която количеството и качеството на бълваните статистики докарват журналисти, избиратели и самите анализатори до изнемога. В края на септември, когато изведнъж се появиха двайсет анкети с различни резултати в един ден, дори Нейт Силвър, някогашният спортен репортер, направил впечатляваща кариера със способността си да анализира цифрите, метафорично вдигна ръце. "Допитванията. Вече. Загубиха. Смисъл!", написа той в социалната мрежа "Туитър".

Джунгла от цифри

Ако случващото се по време на американските избори звучи донякъде познато на българския читател, то е, защото дилемите около провеждането и анализирането на социологическите проучвания са глобален феномен. От една страна, поевтиняването и разпространението на технологиите направи допитванията чести и засили неимоверно темпото в самата бизнес ниша. Благодарение на тези процеси се появиха и играчи с не повече от един компютър, софтуер за автоматично телефонно набиране и пощенска кутия. Образованието и опитът не са задължителни.

Бумът също така доведе и до състояние, в което изследванията на общественото мнение от метод за разбиране на тенденции и настроения се превърнаха в истинска джунгла от множество неразбираеми цифри. Съответно се появиха и популярни анализатори като Нейт Силвър и Гари Лангър (те обичат да наричат себе си с по-строго професионалното определение статистици). Силвър, Лангър и сие дължат кариерата си на факта, че са готови да се заровят в цифрите и да синтезират информацията за масовата публика.

Проблемите в тази предизборна битка обаче са по-големи от традиционното недоверие спрямо изследванията на общественото мнение. Освен дилемите за това кому да се вярва и как да се анализират данните дори утвърдени социологически агенции признават, че досегашният модел на събиране на мнения вече показва ясни недостатъци. Най-явният е, че във време, когато всички имат мобилен телефон, повечето допитвания все още използваха домашните номера. Затова според много критици допитванията не отразяват истинското съотношение на групите по възраст и социален статус.

Допреди няколко години социологическите агенции можеха да парират критиките с аргумента, че хората само с мобилни номера са предимно млади, имигранти или принадлежащи към икономически по-слабите етнически малцинства. Т.е. групи, за които по принцип е характерна по-малката избирателна активност. Сега обаче се смята, че половината от населението на САЩ или вече няма домашен телефон, или предпочита да не го вдига на непознати номера, точно защото се опасява, че от другата страна ще е някой анкетьор.

Затова в началото на октомври "Галъп" например обяви смяна на технологията си, като увеличи броя на интервюираните по мобилните им телефони на 50% вместо, както досега, само 40%. В поляризираната атмосфера на американската предизборна кампания стъпката веднага предизвика критики, само че този път отдясно, с обвинения, че компанията се опитва изкуствено да създаде впечатлението за водачеството на Обама дни преди изборите.

Спорът около броя на мобилните номера в едно допитване обаче далеч не изчерпва проблемите. Като цяло готовността на хората да отговарят на въпроси на който и да е телефон стремително спада. През 1997 г. например изследване на Центъра за изследвания "Пю" показа, че средният процент на отговорилите в социологическо запитване е 36%. През 2003 г. той спада до 25%. Резултатите от изследването на "Пю" през май т.г. са за едва 9%, отговарящи на запитванията. Така че дори агенциите да подготвят обстойно и внимателно въпросите и извадките си, те всъщност регистрират мненията само на онези, желаещи да говорят с тях.

В подобни условия необходимостта принуждава социолозите да развият различни креативни подходи.

Компенсиране на липсите

"Ние се опитваме да отсъдим извадката на базата на характеристики, които не се променят – възраст, пол, раса, образование и т.н. Това са стандартите, на базата на които можем да преценим данните", обяснява пред "Дневник" Питър Браун, заместник-директор на Института за изследване на общественото мнение към университета "Куинипак", чиито допитвания са смятани за едни от най-точните и независими. "В същото време имаме данните на Статистическото бюро на САЩ за конкретния щат. Така, ако например щатът има 14% афроамериканско население, но ние имаме отговорили само 9% афроамериканци, ние отсъждаме извадката да отразява 14%", допълва Браун.

Зад елегантния изказ всъщност се крие практиката социологическите агенции да мултиплицират някои от получените отговори, за да отговарят резултатите в изследването като цяло на статистическия състав на населението. Мненията на деветте процента афроамериканци в този случай например се умножават по 1.55 и така полученото трябва да отрази реалното им етническо съотношение от 14% в съответния щат. Така социологическите агенции компенсират липсата на достатъчно анкетирани.

"Наистина понякога, когато се отсъжда на базата на възраст, пол и раса – особено раса – това променя прогнозите за надпреварата. Ако например сме преподредили извадката така, че да има повече афроамериканци, това ще увеличи броя на клонящите към демократите в нея и въобще числото "за" Обама. В това обаче има логика, защото афроамериканците гласуват за демократите 95 срещу само 5 за републиканците. Това е нашата практика и това е, което повечето добри социологически агенции правят", категоричен е Питър Браун.

Той отхвърля и обвиненията, че социолозите манипулират допитванията с извадката с обяснението, че онзи, който губи, обикновено не харесва прогнозите. Браун посочва за пример губернатора демократ на щата Охайо Тед Стрикланд, атакувал резултатите на "Куинипак" през 2010 г.: "Той днес е бившият губернатор."

Други организации смятат, че моделът на изследванията на общественото мнение трябва да бъде изцяло променен. Компанията за интернет допитвания YouGov е набрала например един милион доброволци в САЩ, съгласили се да участват в анкетите срещу дребно възнаграждение. На тяхната база се подбира представителна извадка, отговаряща на характеристиките на населението. В тази предизборна кампания YouGov изпробва и възможността чрез игралната конзола Xbox в домовете на самите избиратели да се изследва минута по минута реакцията им към трите кандидатпрезидентски дебата.

А има ли смисъл

Извън битката чии социологически данни ще бъдат най-точни въпросът доколко огромното количество предоставена информация наистина помага на широката публика да разбере политическите тенденции си остава. Ако се съди по растящата популярност на статистици като Нейт Силвър, отговорът е по-скоро отрицателен. До изборите през 2008 г. той например бе световнонеизвестен бейзболен коментатор, но точността и достъпността на политическите прогнози в блога му FiveThirtyEight бързо му спечелиха широка популярност. През 2009 г. в."Ню Йорк таймс" купи правата върху онлайн публикацията и оттогава насам 34-годишният икономист по образование е смятан за един от най-влиятелните анализатори на данните от допитванията на общественото мнение в САЩ. Преди месец пък книгата на Силвър "Сигналът и шумът. Защо повечето прогнози се оказват неверни, но някои - не" попадна още в първата седмица на публикуването си директно на дванайсто място в класацията на най-продаваните на "Ню Йорк таймс".

В тазгодишната предизборна кампания куп други млади статистици също започнаха собствени блогове с надеждата да повторят успеха му. Със сегашната тенденция на лавинообразно растящи проучвания на общественото мнение поне няколко от тях могат да се надяват на истинска и просперираща кариера.

Ваня Ефтимова, dnevnik.bg