- Г-н Пенев, каква е вашата оценка за резултатите от европейските избори? Имаше ли изненади, как протече кампанията? Питам ви и за България, и за Европа.

- В общоевропейски мащаб има продължаващ като тенденция спад на гласове и засилване -на онази реторика в дискусиите, свързана с вътрешна политика. Налице е една особена левица с малки изключения, засилване на националистическите, популистките, антисистемните партии, включително и на Зелените, които също могат да бъдат разглеждани като антисистемна формация. Специално за тях струва ми се, че анализаторите пропускат обстоятелството, че от Зелените се отделиха крайнолевите, демократичната левица или неокомунистите, които досега присъстваха в групата на Зелените. Т.е. присъствието на Зелените се засилва, а те са също част от антисистемната политика и говорене в ЕС. Там, където действително популизмът и национализмът са силни, това са страни-донори в ЕС, докато обратно тези, които приемат и се нуждаят от средства, макар да имат подобни политически сили популистките и националистическите тенденции не са чак толкова силни. Фактически богатите страни, които дават пари и отнемат от своя Вътрешен брутен продукт за други, стимулират в себе си този краен национализъм, крайна десница. 
В България какво се случи – едно малко по-силно присъствие на избиратели и раздробяване на политическото пространство.

- Нека разгледаме партиите една по една по реда на тяхното представяне. Струва ми се, че победителят ГЕРБ вместо признание получи повече критики, намеци, подмятания, че разликата с втората политическа сила БСП не била съкрушителна.

- Точно така. Действително, това е най-добре представената политическа сила. Това никой не би могъл да отрече, но на фона на очакванията не само на техните привърженици, но и на цялото общество, очаквания, които преди две години и половина-три започнаха да се насаждат в общественото мнение, включително можем да цитираме лидера им, който многократно заявява, че би могъл да създаде самостоятелно правителство, ще видим, че за тях са гласували приблизително една четвърт от избирателите, които пък от своя страна са една трета от контингента на избиратели у нас.

- Защо се получи така?

- Струва ми се, че извън едно атрактивно говорене, понякога откровен популизъм, който се проявява и от г-н Борисов, и от неговите подчинени в йерархията на ГЕРБ, лоша шега изигра и острият конфронтационен модел, който те предполагат. Не зная дали сте забелязали, но в изборния ден лидерът на ГЕРБ си позволи да влезе в открит конфликт, скандално поведение с журналисти – нещо недопустимо за политик. Имам предвид скандала с Бареков. Това е непростимо, чуха се лични обиди. Това освен че не му прави чест, не си спомням нито един български политик, който, влизайки в конфликт с журналистическата колегия, да е прокопсал. Имаме достатъчно примери и с Жан Виденов, и с Иван Костов – политици с качества, но до голяма степен претърпяха своя си провал след конфликти с журналистическата колегия. Така че като цяло оценката ми за ГЕРБ е под добра към средна. Това е представяне, което по никакъв начин не съответства на очакванията, които те лично имаха и които насаждаха в обществото.

- Можем ли да очакваме по-добро представяне на парламентарните избори?

- Да. Да, вероятно, но ако забелязахте в изборната нощ самият ген. Борисов започна да коментира възможностите за формиране на коалиции. Това означава, че той ясно си дава сметка за неспособността да осъществи самостоятелно управление.

- В такъв случай с кого го виждате да се коалира?

- Тук фактически няма промяна. Съществуват две тенденции. По-вероятната е коалиране на широк кръг с малки, претендиращи за десни политически сили срещу БСП и ДПС. Искам да напомня, че отдавна съществува теза за създаване на широка коалиция и сега тази теза се прехвърли на високото европейско ниво. Представители на ЕНП вече допускат необходимостта от създаване на широка коалиция в Европа срещу кризата и срещу крайнодесните политически сили, които набират скорост. От тази гледна точка аз продължавам да настоявам, че не бива да изключваме кризисна ситуация в България, която да предизвика създаването на широка коалиция, колкото и риторика срещу да е подхвърлена на обществото по този въпрос.

- Сърдитото поведение и острото конфронтационно говорене на Борисов не е ли негов плюс?

- Не, не е. По-същия начин, по който от сравнително примитивните отговори на министър-председателя Станишев по негов адрес също не са в полза на БСП.

- Стигнахме до БСП. Премиерът Станишев все говори за консенсус, за компромис, за национални интереси, като че ли има по-меко говорене. Това минус ли е?

- Невинаги е така. Нека си припомним реплики от рода “Здравейте, циркаджии”. Това не е компромисно говорене, не просто иронично, а ехидно говорене към представители на опозицията. Ако трябва по-общо да бъде оценена БСП, трябва да имаме предвид обстоятелството, че никога не е имала толкова малко електорат и толкова малко избирателно тяло, което е приблизително 4-5 пъти по-ниско от успехите, когато Виденов взе властта или когато Георги Първанов стана президент. БСП е почти на един минимум, макар че разбира се, би могла да се представи и по-зле. Успя нещо да активира. Но струва ми се, тази агресивна, доста настоятелна кампания, която проведоха преди началото на официалната предизборна кампания, не изигра добра роля за партията и за тяхната коалиция. В последните години в БСП е трайна тенденцията да е по-консенсусната партия, но това не отменя факта на едно изключително слабо представяне и на нелепия пиар, който беше проведен през последните месеци.

- Т.е. агресивната им предизборна кампания е довела до обратния ефект?

- Това е моето мнение. Под агресивност нямам предвид само подмяната на лицето на Борисов с лицето на Костов, имам предвид това, че всеки що годе интелигентен човек, който всяка вечер гледа телевизия, започва да изпитва неприязън към физиономията на министър-председателя, който се появява по време на филм на всяка една национална телевизия. И забележете - като министър-председател, а не като лидер на партия.

- Това ли е максимумът от гласове, който БСП може да получи, има ли резерв от още? И къде се намира той?

- Разбира се, че има резерв. Очевидно това е ясно осъзнато от Станишев, който оттук насетне осъзна, че трябва да прави позитивна кампания. Вижте, много е грубо така да се екстраполира, но такива партии като БСП могат да удвоят резултата си в абсолютни числа. Ето, отново да се върнем към факта, че над 6 млн. избиратели, ние имаме факт на действителни гласове на малко под 2 млн. Значи имаме 4 млн. потенциал за тези политически сили. БСП има своите привърженици, които са отвратени от водената през последните години политика, от кампанията, от понякога наглото поведение на управляващите. При една рязка промяна има месец, в който би могло нещо да се активира, но разбира се, и провалът би могъл да бъде още по-голям.

- Потвърди ли вотът твърденията, че за БСП гласуват основно пенсионери?

- Има такова нещо, но не се отнася само за БСП. Нека да се върнем към онази полушега, при която Бойко Борисов твърдеше, че за БСП гласуват само пенсионерите и така би се оказало, че в България има само около 500 000 пенсионери. Има и млади хора, които гласуват за БСП, но според колегите-социолози голямата тежест в електората на БСП са хората над 50 години. Бихме могли да отидем и по-нататък в анализа на политическите сили. Подобно е положението в “Синята коалиция”. Оказа се, че само две на сто от активните хора между 30 и 50 години гласуват за “Синята коалиция”, т.е. на 100 души един гласува за СДС и един за ДСБ. Това е аналогична, даже по-тежка ситуация, отколкото при БСП. За жалост “Синята коалиция” се оказа ретро партия.

- Малко прескочихме партиите, постигнали по-добри резултати, но щом като заговорихме за сините, нека продължим с тях и техните резултати. Изненада ли, е че те все пак успяха да изпратят свой представител в Европейския парламент?

- Това е бивш активен външен министър на България. Не бих казал, че е особена изненада. Такива хора би трябвало почти по право да влизат в квотата на европейски представители, казано на шега. Това не е кой знае каква позитивна изненада, защото от партия, която е постигала абсолютно мнозинство и е управлявала с него пълен мандат, днес тя вкарва един от 17, т.е. една седемнадесета. Ако това се счита за успех, бих ги поздравил искрено.

- Какво да очакваме на парламентарните избори от тях, съдейки по показаното сега в първото полувреме на мача, както политиците обичаха да назовават европейските избори?

- Мисля, че могат още малко да покачат резултатите си. Гледах някои разбивки, те дори не са се представили особено добре в свои бастиони като 24-ти МИР в София, в Плевен покрай кмета Зеленогорски. Имат по-голям потенциал и е възможно да се мобилизират още гласове.

- Те постоянно говорят, че имат експерти, които могат да предложат на Бойко Борисов за евентуално съвместно управление. Той пък се подразни и им каза да бъдат по-внимателни, когато хвалят своите и пренебрегват неговите. Факт ли са тези многобройни и невероятно качествени експерти или също са митологеми?

- И в двете твърдения има истина, но и неистина. Имат експерти в различни области и от друга страна има и малко изхвърляне. Кой би отрекъл капацитета на човек като Михаил Константинов в избирателната комисия? Мисля, че никой. Но от друга страна, това е, разбира се, митология. Още повече, че когато някой е около Костов, става дума за политически диктат, а не за експертна дейност.

- Да продължим нататък с третите - ДПС.

- Не на шега казвам, че имам усещането, че сякаш ръководството на ДПС се е предпазвало от “опасността” да задмине гласоподавателите на БСП. Ако ДПС беше мобилизирало своите избиратели така, както направи в последните избирателни кампании, те биха задминали категорично БСП.

- Твърдите, че те задържат и не показват своето влияние?

- Да.

- Каква е причината? Българското общество не е готово да приеме ДПС като първа политическа сила?

- Те си дават сметка за това и това също е мотив – да не бъдат прекалено дразнещи, особено по време на кампания.

- Заговори се за преливане на гласове от ДПС към ЛИДЕР и НДСВ? Има ли основания за подобни обвинения?

- Струва ми се, че това е параноя. Поне по начина, по който го изразява Иван Костов. Това говори за параноично мислене – че цели села биха могли принудително да гласуват в някаква посока е несериозно изказване. Такъв тип преливане ми се струва невъзможно. Мисля, че и евентуалната допълнителна проверка на избирателните документи не би могла да го потвърди. Това е едно недоказуемо твърдение.

- Може би основание за тези твърдения бяха добрите думи, които Ахмед Доган каза за ЛИДЕР на пресконференцията в изборната нощ?

- Относно възможностите за контакт между ЛИДЕР и ДПС се говори от месеци, още от средата на 2008 г. Може би тези думи са потвърждение на някакви контакти, но това не може да ни навежда на мисълта за физическо преливане на гласове. Просто мисля, че за разлика от Ивайло Калфин, който се изказа твърде негативно за ЛИДЕР, Доган си дава сметка, че при потенциално сформиране на лява коалиция ЛИДЕР би бил техен партньор и затова се изказа толкова ласкаво.

- Следва “Атака”.

- Има увеличение с 30 хил., а не с 50 хил. гласа, както твърди Волен Сидеров. В това пространство – националистическо и популистко, има дисперсия и една част от този електорат се ориентира към новопоявили се формации като ГЕРБ и РЗС.

- Това на личния чар на лидери на тези формации ли се дължи?

- По-скоро на злобата им. За чар при Яне Янев е трудно да се говори, действително опитите за елементарни отмъщения от сорта “ние ще ви вкараме в затвора за 100 години” и общо взето празни приказки на депутат, който се прави на съдия.

- Направи ли ви впечатление поведението на Волен Сидеров? Той като че ли бе по-прибран в изявите си в началото на кампанията, но в края вече отново се върна към радикалното говорене.

- Той няма на какво друго да заложи, но доколкото в контекста на въпроса ви ме карате да сравня Волен Сидеров с Яне Янев, Сидеров е нещо от мащаба на Емануел Кант или Хегел в сравнение с Янев. Все пак това е човекът, който е написал предговора на “1984” на Оруел и текстът никак не е лош. Така че на фона на Яне Янев той е просто титан на мисълта.

- Как оценявате представянето на НДСВ?

При НДСВ има няколко причини за постижението им. Мисля, че Меглена Кунева също така по право трябва да участва в европейския диспут. Има някакви идеалисти, които продължават да гласуват за тях – било заради личността на Симеон и свои сантименти, заради по-умерената им и рационална политика или просто защото харесват обстоятелството, че НДСВ беше почти единствената политическа сила, която наистина говореше за проблеми на европейско равнище. И последно, но най-важно – НДСВ е съществувало само като партия във властта. Никога не е била в опозиция и като партия на властта тя има около 200 хил. гласа на чиновници, които работят в различни министерства, агенции, инспекторати и т.н. И тези хора без никакъв идеализъм и в условия на криза гласуват за себе си.

- Какво е бъдещето на НДСВ? От какво зависят резултатите им на парламентарните избори – от личностите, които ще номинират или те не са от съществено значение? Ще издържи ли НДСВ в опозиция?

- Не мога да предвидя. Би било интересно, но нямаме никакъв опит с физиономията на НДСВ в опозиция. От друга страна мисля, че ще надделеят тенденциите по някакъв начин да бъдат близо до властта.

- Съвсем малко не достигна на ЛИДЕР, за да изпрати свой човек в Брюксел.

- ЛИДЕР е едновременно аналог и антипод на това, което правят НДСВ. Ако НДСВ има администрация, ЛИДЕР има работническа класа. Проблемът е в ЛИДЕР е в друго и социолозите не могат да хванат това нещо. Отиваш и питаш един човек “какъв си” и той ти казва “ляв съм, за БСП съм, и баща ми е бил такъв”. След това същият този човек отива и гласува за работното си място. Демоскопският анализ тук е невъзможен.

- За т.нар. “корпоративен вот” говорите?

- Това е гласът на работническата класа, автентичната работническа класа на миньора. Обърнете внимание на интервютата на Ковачки, който не само не го отрича, ами той се гордее с това. Шансът на ЛИДЕР е дали БСП ще го види като свой партньор. Ако в големите традиционни политически сили доминират негативните настроения към ЛИДЕР и се направи кампания анти-ЛИДЕР шансовете на тази формация ще намалеят. Ако се опрем на позицията на Доган, че ЛИДЕР би могъл да бъде потенциален партньор за сътрудничество в една лява коалиция, тогава нещата се обръщат. За момента нещата са фифти-фифти.

- РЗС не успя да надскочи себе си на евровота, но пък премина 4-те процента, достатъчни за националния парламент. Ще запазят ли този резултат и ще бъдат ли парламентарно представена партия?

- Ако повторят резултата, означава, че са депутати. Трудно ми е да преценя, тъй като имиджът им се базира най-вече на компроматната война, която водят. Ако имат потенциал да я продължат, биха могли да успеят. Отношението към тях, подобно на това, което казах за ЛИДЕР, е валидно и за тях – ако големите партии приемат, че те са полезни за тях, особено в ролята да разпръскват част от гласовете на недоволните, е възможно да продължат напред. Ако ли не, при това изключително ниско равнище могат да паднат и под 40 %.

- Коалиция “Напред” – само 2 % или цели 2 %, как да оценим постижението й?

- Коалиция “Напред” е интересна. Традиционно ВМРО има добра национална политика, но изглежда, че е факт през последните месеци и години те са загубили въздействие върху структурите си по места. Открай време вътре в организацията лидерът Каракачанов не е добре приет. Един от техните шансове е коалирането и те открито намекват за връщане към предишната формула с ЛИДЕР, която единствено би им дала шансове. По принцип за ЛИДЕР би било добър имидж да са заедно с ВМРО, но към момента е малко насила.

- У нас Зелените се провалиха с гръм и трясък.

- Това е един от парадоксите на българския преход, който започна именно с техните идеи – Русенския комитет, “Екогласност”. Впоследствие темпът на икономическо развитие, деградацията на индустрията, личните конфликти, зависимостите от службите и прочие буквално ликвидираха политическото им влияние. Така че трябва да чакаме следващите избори.

- И къде да чакаме изненадата на парламентарните избори?

- Не очаквам особена изненада. По-скоро би било неприятно това фрагментиране на парламента, би било много тежко за страната в условията на икономически трудности тя да остане без ефикасно управление. Защото за никого не е тайна, че при подобни обстоятелства, а смяната на властта представлява една криза, администрацията работи трудно, бавно или изобщо не работи, контактите с външни партньори не само от ЕС се затрудняват и буквално бих нарекъл пагубна идеята за повтаряне на изборите през октомври.

- Чака ли ни въртележка от кабинети с по няколко месеца живот италиански тип.

- Бях им изчислявал продължителността на живота им – средно от 8-9 месеца. Ами възможно е, напълно е възможно.

- Доган изказа подобна възможност.

- Именно за това говореше още през април, но го изказа прекалено философски. Идеята му беше, че дай боже да има правителство, което първата година трябва да се справя с кризата, а чак след това то или видоизменено би могло да си начертае по-дългосрочни цели. Така мисля, че трябва да се преведе неговата дълбока мисъл.

Мария Филева /vsekiden.com