Начало...

---

Регистрацията на трудовите договори

Борбата със сивата икономика наложи още една мярка - регистрация в НОИ на трудовите договори. Според приети вече поправки в Кодекса на труда всички заварени трудови договори трябва да се регистрират в НОИ до 30 април. От 1 януари пък всеки новосключен договор трябва да влезе в информационната система на осигурителния институт максимум 3 дни след подписването му, а прекратяването на трудовото правоотношение - до 7 дни.

В първите дни на годината излезе и министерската наредба, която указва как да се извърши регистрацията. Уведомлението до НОИ трябва да съдържа освен всичко друго и заплатата и длъжността на работника. Данните се пращат до областните поделения на НОИ или до бюрата по труда в още 28 големи града на хартия, на дискета или по Интернет.

С регистрацията на договорите веригата се затваря. Първо всички наети отиват в регистъра на НОИ, после плащат вноски върху минимални осигурителни прагове. Въпросът оттук нататък е как да се намали осигурителното бреме. Защото общата осигурителна вноска, която малцинство работодатели и наемници сега плащат, е доста висока за нашия стандарт - 42,7%. Единственото, което направи Шулева в това отношение, е да задържи изземването от наетите. Съотношението, в което работодателят и работникът плащат вноски, вместо да се увеличава за първия и намалява за втория с по 5 пункта тази и следващата година, се запазва на нивото на миналата година - 75:25. Изравняването 50:50 ще се случи в 2009-а. Тогава 1/5 от заплатата ще отива в НОИ. Друга част - естествено - в хазната.

Социалното подпомагане

Това е един от социалните сектори, в които този кабинет направи най-драстични промени. Едната бе обусловена от царското обещание от по-миналата година за двойно увеличение на детските надбавки от 1 януари м. г. Е, това не стана от януари, а от май и не бе двойно - 17 лв., а почти - 15 лв. За първи път обаче надбавките се превърнаха във вид социална помощ, защото се въведе праг на доход за получаването им - 150 лв. на човек от семейство миналата и 200 лв. тази година. Потекоха спорове колко деца ще останат без помощ - дали само 100-150 000 или към 500 000.

Друга голяма промяна предизвика програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". С нея Шулева смята да изкара на работа 120 000 души, които сега живеят само от помощи. С осигурени от бюджета пари за минимална заплата плюс осигуровките безработните се включват в общественополезни дейности. Ако откажат без основание, губят правото на помощи. Работодатели могат да са им държавни, общински и частни фирми.

По замисъла си идеята здрави и прави мъже и жени да започнат да работят, вместо да живуркат с плащаните от данъкоплатеца социални помощи, не е никак лоша. Въпросът е дали ще бъде реализирана успешно. Защото тази програма пак се финансира с парите на данъкоплатеца - пак той плаща минималните заплати на изкараните на работа безработни. И ако, не да си боже, програмата не успее, на данъкоплатеца сметката ще му излезе по-голяма.

Програмата освен това е редно да се усъвършенства. На практика с нищо не се подтикват фирмите, които наемат безработни, да участват с нещо в заплащането на наетите. Оттук и заложеният по програма апетит по места да се избират "наши" частници, които да получават безплатна работна ръка.

Политиката по доходите

Политиката по доходите, особено в условията на валутен борд, не се прави от социалното, а по-скоро от финансовото министерство. При Лидия Шулева обаче, която е и вицепремиер, гласът на социалния министър очевидно тежи доста повече, отколкото гласът на Иван Нейков тежеше пред този на Муравей Радев.

Доказателство за това е дори само фактът, че Шулева успя да изчисти - със съответната субсидия от бюджета, разбира се, всички дефицити - в общините за социални помощи и във Фонда за рехабилитация, които се влачеха от години. Така в 2003-а социалните дейности излизат на чисто. Допълнително близо 800 млн. лв. има в бюджет 2003 за нейния ресор, които отиват главно за социални разходи.

Веселин Стойнев

В-к “СЕГА”
7 януари 2003 г.