Кабинетът "Сакскобургготски" прояви забележителна активност през изтеклата година в областта на социалната политика. Ако трябва да се направи оценка с едно изречение, социалната политика на сегашното управление е едно добро продължение на на тази на предходното, белязана със собствен стил в придвижването на реформите напред.

Пенсионната система

Първата голяма заслуга на сегашното правителство е, че не разтури новата пенсионна система, въведена от предходното. Това наистина е заслуга, защото у нас всеки следващ на власт по правило ревизира из основи свършеното от предшествениците си. А новият пенсионен модел има смисъл само ако сме сигурни, че ще работи дълги години.

Екипът на Шулева събра цялото осигуряване - държавно общественото, допълнително задължително и допълнително доброволно, плюс съвсем новото доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, в единен кодекс. На мястото на досегашния Кодекс за задължително обществено осигуряване вече ще има Кодекс за социално осигуряване (КСО). Той трябваше да влезе в сила от 1 януари, но второто му четене в парламента още не е минало.

Промените в осигуряването засягат най-вече дейността на частните пенсионни дружества. Досегашното нормативно изискване за гарантиране на минимална доходност от фондовете за допълнително осигуряване бе подплатено с едно нововъведение, взето на нож от частните дружества. Те ще трябва със свои средства да формират резерви за всеки управляван от тях фонд. Средствата трябва да достигнат 1% от активите на фонда през 2007-а. За тази година резервът ще е 0,2% и ще расте с по 0,2 пункта с всяка следваща година, докато стигне 1%.

С промените се затяга инвестиционният портфейл на фондовете и се разширяват контролните правомощия на агенцията за осигурителен надзор. От 1 януари 2004 пък натрупаните средства в индивидуалните партиди ще се изчисляват в дялове. Това е позната вече и в Централна Европа счетоводна система, при която всеки ще следи от ежедневната преса - по подобие на борсовите индекси - колко струва капиталът му от натрупаните по индивидуалната партида осигуровки.

Т. нар. втора пенсия - тази от допълнителното задължително осигуряване, се отпуска при условията на първата - от държавното обществено осигуряване, т.е. след навършените години и събрания минимум брой точки от осигурителен стаж и възраст. С новия социален кодекс обаче се дава право втората пенсия да се получава и 5 г. преди навършване на исканите за първа пенсия години. Условието е в индивидуалната партида да са се натрупали пари, които да стигат за пенсия, не по-малка от минималната за стаж и възраст от държавното осигуряване.

С промените отпада изискването за минимум 15 000 осигурени в професионален фонд, в който се осигуряват за сметка на работодателите си работниците от тежките професии.

С предложения нов социален кодекс по същество не се променя Държавното обществено осигуряване. Не се засяга и недолюбваната от мнозина точкова система на пенсиониране. Соцдепутатката Емилия Масларова обаче предлага наистина смислени корекции, които да са от полза на онези, които дълго са работили и съответно имат сериозен принос към осигурителната система, но не могат да се пенсионират заради ненавършени години. Идеята на депутатката е да се търси вариант, при който хората с дълъг стаж да могат да излизат по-рано в заслужен отдих, ако и с по-ниска пенсия.

Осигурителните прагове

Това е най-голямото нововъведение на министър Шулева, което ще бъде подложено и на най-големи изпитания. Освен протести откъм частния сектор, съмнения в икономическия му резултат - като заложени допълнителни приходи в НОИ, изрази и МВФ.

Философията на промяната е сивата икономика да излезе на светло и да плаща осигуровки. Защото близо половината от заетите формално получават минималната за страната заплата - със съответните минимални осигуровки върху нея и нулев подоходен данък. Други пък изобщо не работят на трудов договор.

Първоначално идеята бе да се въведат минимални заплати, договорени по браншове, които могат с административен акт на социалния министър да се разпрострат върху целия бранш. Ексминистър Нейков бе гарантирал това право на наследницата си Шулева в трудовия кодекс. После се стигна до осигурителните прагове - за 9 групи професии в 56 отрасъла, както е според класификациите на националната статистика. За тази година праговете са между 110 и 730 лв. За масовия случай - каквито са квалифицираните работници например, долният осигурителен праг не надхвърля 200 лв. Така че праговете - поне засега - са съвсем поносими и - поне като цяло - са под реално получаваните заплати. Въпросът е дали системата ще заработи и дали ще потекат към НОИ вноски според задължителните осигурителни нива. Или ще се стигне до ситуация, в която масата от работещите са чистачки или нискоквалифицирани хора с цел фирмите да плащат по-малки осигуровки.

Веселин Стойнев

В-к “СЕГА”

---

Продължение