Изборите свършиха, а резултатите не дават отговор на най важния - въпрос кой ще управлява България. Математически депутатите могат да дадат сбор за много коалиции. От хигиенна глед-наточка са възможни доста по-малко. А логичните са една - две. Толкова са и са критериите, които преценяват значимостта на постигнатия резултат от партиите: предварително поставената цел и шансовете да се реализира управленски проект.
Според двата критерия първата партия БСП не изпълни с близо 40 депутати или с 1/3 поставената предварително задача от конгреса. С недостатъчния си брой депутати в 40-ото НС левицата е далеч и от реализацията на управленски мандат без много голяма чужда помощ.
Сергей Станишев не изпълни афишираната си цел да получи категорично мнозинство и сам да раздава постове в управлението като кандидат за премиер. Като единствената умерено лява партия БСП може да търси естествени партньори само в центъра. Там са ДПС и НДСВ, което допълнително ограничава периметъра за коалиционни маневри на левицата, а това сваля и допълнително от стойността й.
Не е изключено в БСП да бъде поставен и въпросът за лидерството в партията, ако премиерстването на Станишев остане несбъднато желание и се наложи коапиране при не особено изгодни условия за партията. Ако Станишев не се откаже сам, налага ли се, ще му го кажат публично. Румен Овчаров вече заяви, че приоритет N1 за БСП е съставянето на стабилно правителство и чак на второ място е премиерския пост на Станишев.
Левите очакват трудното лично решение. Затяхе важно да определят политиката и да пласират пропорционално хората си по министерствата.

Ако Станишев се откаже сам сега, ще запази шансовете си за в бъдеще и ще запази поста в партията. Инак рискува да изгуби и него. Един лидер на БСП вече се отказа сам от властта, за да спечели по-късно.
Втората по депутати сила - НДСВ, изглежда в по-добра стратегически позиция от победителя БСП. Седи в центъра и може да преговаря в ляво и в дясно и да сключва разни парламентарни съюзи, с които да отнеме първия мандат от БСП.
Шансът на Симеон Сакско-бургготски да повтори мандата си е само, ако успее да излезе във водеща позиция при преговорите за коалиционно управление.
За него има възможности и в едната и в друга посока, но те минават през решаващата дума на ДПС. А от лагера на Ахмед Доган вече отказаха обща парламентарна група на либералите с мотива, че ръката на лидера им е висяла прекалено дълго във въздуха

След ДПС и ВМРО спусна бариера пред пътя на НДСВ да прави широка коалиция център-дясно (Каракачанов отказа да управлява с Доган). Това е краят на дясната управленска химера след избори 2005. НДСВ не успя да постигне може би основната си цел на тези избори - да лансира кандидатурата на бившия цар за втори премиерски мандат без да е зависимо от Ахмед Доган.
Това все пак може да стане с една жълто-червена коалиция. Но на фона на кампанията, която мина под знака на двете алтернативи БСП и НДСВ подобна "чиста" коалиция избирателите ще възприемат като доказателство, че политиците лъжат без мярка.
Шареният вот в съчетание с безпрецедентно нискатаизбирателна активност и пределната мобилизация на структурите на ДПС плюс ромските гласове направиха движението почти единствен победител. Доган постави за цел 10% и 30 депутатски места и постигна повече. Сега се готви да се разположи мощно в изпълнителната власт. Единствено червено - жълт заговор може да прати ДПС в опозиция.
Единствената въпросително пред неизбежното влизане на ДПС във властта е дали ще реши да наклони везните в полза на стария партньор или ще си върне за интегралната бюлетина и разпада на алианса, като даде предимство на социалистите.
В момента Доган си вдига цената пред първите две партии, а десните отдавна е пратил на резервната скамейка. Влизането на ДПС пак във властта като основен играч, ще направи"Атака" автоматично първа опозиционна сила, а етническото противопоставяне ще стане основен политически фактор. Още една трудна задача за социалистите - хем да вземат ДПС във властта, хем да го държат далече от големите пари

Ако на тези избори има грандиозен провал освен избирателна активност, то е представянето на разтроеното дясно.
Това сочи анализът на бивши и настоящи седесари без Надежда Михайлова. За втори път в България дясното е по-слабо от центъра. Макар и вътре в парламента, повечето отт.н. десни партии с техните лидери са като джуджета на политическата сцена. Заявката на СДС и Надежда Михайлова да се бори за правото да получат първи управленски мандат днес на фона на резултатите е не толкова тъжно, колкото смешно. Да се оценява кой днес е първи в дясното или кой е постигнал чутовен успех като се е вмъкнал по корем в парламента е обидно губене на време за избирателите с дясно мислене. Впрочем тези от тях, които са гласували, са го направили както е обичайно - „с отвращение".
Изборът на самите десните партии днес е ужасяващ. Или включване по милост в управлението като последно ремарке в колоната, или - в редиците на опозицията, където ги чака конкуренция с "Атака" на бившия главен редактор на фалиралия им печатен орган "Демокрация".
Очевидно вместо за министри в следващите дни десните ще се карат за оставки.
Изненадата"Атака"е сборище от хора без една концепция за България. Те изпълзяха на мястото, освободено от фалирали части на политически елит Те нямат самоличност, нямат програма освен 20 абсурдни точки, които пращат България в друго измерение на света, извън НАТО и ЕС. Не е ясно как Сидеров е станал техен лидер и лидер на партия ли е или на наказателна бригада. "Атака" дори не са казали какви искат да бъдат и как да ги наричат освен голите лозунги, които много приличат на лозунга от оруеловата антиутопия "Фермата на животните" - "Четириногите - да, двукраките - не!". Освобождавайки БСП от отговорно-ста за крайно левите естремистки елементи, които й висяха шията, "Атака", която е реплика от бивши седесари с ляво мислене, ще е най-голямото наказание и конкуренция на десните в опозиция.
С тази "Атака" политиците получиха жълт картон от народа. Всяка безпринципност в новия парламент ще прибавя нови проценти в рейтинга на Волен Сидеров.

И така до червения картон
Следващото управление ще е коалиционен компромис в името на стабилността. От една страна то ще е притиснато от изискванията на ЕС.
От друга страна ще го п ритиска желанието на нововлезлите депутати да си останат в парламента, без риск от нови избори.
Третият фактор на стабилността е президентът Първанов, който след победата на левицата трябва да бъде допуснат да акушира на правителството.
Кабинет, чиито функции и мандат със сигурност ще продължат не повече от до влизането в ЕС през 2007 или и 2008 г., а премиерът дотогава може да се казва Симеон Сакскобургготски. Може да е и друго име.
По-важното е да се ползва с подкрепата на тези, които не загубиха изборите - БСП, НДСВ, ДПС.

Николай Бареков
в-к “24 часа”, 28 юни 2005г.