След зашеметяващите предизборни обещания за "шоково" вдигане на заплатите БСП вдига шоково цените.

Едно след друго скачат ток, парно, природен газ, такси смет, данък сгради, цигари, алкохол. А обещаното поетапно увеличение на заплатите с по не знам колко си процента ще бъде съчетано със съкращения на хора. Съкращения, за които иначе социалистите много обичат да вдигат популистки шум - например колко работещи щяла да съкрати БТК. Сега държавата готви съкращения, ама никой не вдига шум, дори кресливите синдикати. Заедно с това обаче държавата трябва да създаде нови административни структури за присъединяването към ЕС.

Как стана така, че социалистите дойдоха на власт и започна тази шокова политика? Не всички цени са свързани с поскъпването на петрола. Както стана ясно, дори максималните европейски ставки на акцизите бяха предвидени за 2007-а, а сегашните управляващи ги въвеждат от 2006-а. Щяло да бъде по-безболезнено, отколкото после, уверява Орешарски.

Никой не е окачвал намаление на цените. Така или иначе, ако ще приемат България в ЕС, цените трябва да се доближат до европейските.

Но май сме свидетели на поредното самоуверено помпане на мускули от страна социалистите - ние сме енергични, компетентни, решителни. Този филм вече сме го гледали през 1996-а по времето на Виденов. Тогава няколко министри демонстрираха високо самочувствие. Когато БНБ в лицето на тогавашния й шеф Тодор Вълчев предупреждаваше правителството, че трябва плавно да се девалвира левът, защото става опасно, Виденовото правителство високомерно го потупа по рамото. Курсът лев-долар за една година почти не мръдна. После левът се срина. Когато крахът започна и за 1-2 месеца от 60 лева доларът скочи на 100, вицепремиерът Гечев рече пред журналисти - стига паника, доларът пада и ще продължава да пада, ще го задържим колкото трябва. А вицепремиерът Конакчиев, ако някой още го помни, смъмри журналистите - какво гледате само цените по "Витошка", не е толкова страшно положението.

Нещо да напомнят тези двамата? Например как говорят Овчаров, Румен Петков? Айде, Овчаров си е министър още от Виденовото правителство. Но като слуша човек как се ежи Петков, ще каже, че са от една школа. И наистина е някаква школа - у този род хора прозира манталитетът на номенклатурата от времето на реалния социализъм - високомерни, нахални, с високо самочувствие. И сега тези действат ударно да преизпълнят плана за въвеждането на новите цени.

Така навремето Виденов високомерно не чуваше никакви критики към своето правителство, дори когато му проглушиха ушите от собствената му партия. После, когато преди Коледа доларът надмина 500 лева и хората наизлязоха на улицата, той рече, че от Нова година щял да въведе валутен борд. Раз-прас и готово. По комсомолски.

Сега Овчаров със същия тон говори как щял да въведе нова система за отчитане на парното. Впрочем точно Овчаров каза нещо знаменателно: греши, който е очаквал, че като БСП дойде на власт, ще върне социализма. Звучи някак по комунистически дори когато говори за капитализъм.

Че няма как да върнат социализма - няма. Едва ли някой очаква това. Но от социалистите обществото очаква друго. Например Овчаров да се срещне с "ЛУКойл" и да им постави въпроса за цените на бензина. Както направи един негов испански колега - срещна се с петролните компании и те се съгласиха да намалят бензина с 1,5 цента. Не е кой знае какво, но е някаква мярка, някакъв жест. "ЛУКойл", който е монополист у нас, отчете печалба за полугодието от 2,6 милиарда долара. На Запад политици остро атакуваха петролните компании за драстичните им печалби след поскъпването на петрола. Нашите социалисти, като ще въвеждат капитализма, да почерпят поне този опит от Запада - че върху големите компании може да се окаже натиск в такъв момент. Че трябва да разгледат разните договори за доставка на газ - дали са изгодни? А те не са, независимо дали за това е виновен Евгений Бакърджиев или още неколцина като него. Да понатиснат някои политически лостове, за да обуздаят цените на горивата и инфлацията. Но кой знае защо, нищо такова не последва от социалистическите министри.

Вместо това - много Масларовски обещания, много загриженост за социално слаби и т. н. Точно като завалят такива обещания, започва голямата инфлация и обедняването.

Нещо замириса на Виденов откъм правителството.
Иван Бакалов
в-к “Новинар”, 5 октомври 2005г.