Според социолозите НДСВ стои съвсем не лошо в българското политическо пространство. Пак според социологическите изследвания, специално във Варна, царската партия има един от най-високите резултати в страната. Причините за тази благоприятна тенденция са много и разнообразни, но като че ли поне две се открояват особено много.

Първата се корени в умерената политическа линия, отстоявана от варненските жълти депутати Борислав Ралчев, Стефан Минков, Наско Рафайлов и Стилиян Гроздев. Резултатът от тази политика е на лице - три години след спечелването на миналите парламентарни избори НДСВ във Варна има повече приятели и потенциални коалиционни партньори, отколкото в началото на мандата. Освен традиционно отличните отношения с ДПС, очертават се добри взаимоотношения с всички сериозни политически играчи и в дясно и в ляво.
В чисто субективен план НДСВ-Варна успя да запази собственото си достойнство и не се огъна, въпреки свирепите и изключително злонамерени медийни атаки, на които бяха подложени част от варненските жълти депутати. Към днешна дата онези, които се поддадоха на корпоративен натиск изглеждат в публичното пространство, точно като това, което всъщност наистина са - жалки политически търгаши плюс застаряваща комплексарка, готова на всичко за пет минути телевизионна слава. На всичкото отгоре това се случва на фона на все по-явната управленска немощ в община Варна. В морския град скандалите с общински адрес вече нямат чет и покриват почти цялата палитра от възможности - започвайки от пряка отговорност на Общинската администрация за строителния хаос в курортите около Варна и свършвайки със скандал за сексуален тормоз в общинска фирма “Пазари”.

Втората причина за благоприятните тенденции в рейтинга на НДСВ и в частност на НДСВ-Варна се корени в политиката, провеждана от Областния управител Яни Янев. Съвсем спокойно може да се използва и същата ключова дума – умереност. Янев не си позволи да надува мускули нито един път в повече. Имайки предвид наследството на Добрин Митев сдържаността, която демонстрира настоящият областен управител е нещо много повече от стил на поведение. За добро или за зло, работещите на държавна служба в областния град и в областта не са подложени на онзи зверски натиск, който всички ние помним от близкото минало. Дано да оценяват това.

Факт е, че основните атаки срещу НДСВ идват от хората на Иван Костов във Варна, представлявани от кликата на Добрин Митев и от хората на председателя на БСП-Варна Апостол Димитров. По същество няма особена разлика между тях. Поддържат ги едни и същи корпоративни интереси, от едно и също място се правят постоянни опити да бъдат пласирани медийни интриги и в крайна сметка като нищо ще се окаже, че иде реч за зле маскирани преки политически обвързаности. Между другото, от същото място се инспирират и атаките срещу всички останали. Заплахата е валидна за онези лидери на СДС-Варна, БСП-Варна и по малките десни, леви и центристки формации, които не плащат данък корпоративни интереси. Целта е повече от ясна - на бъдещите парламентарни избори ще се инициира пренареждане на всички депутатски листи с удобни хора, обслужващи безпрекословно точно определени корпоративни интереси.

Съвсем отделен е въпросът дали ще мине номерът.
И доколко?
Крайно време е в БСП да разберат, че именно това е истинската цел, а не подпомагане на техните искрени и съвсем нормални усилия за спечелване на изборите. Посочете ми поне един корпоративен секретар, на който да му пука за политическата идентичност на партията, която е на власт! Ще цитирам бивш седесар, настоящ успешен бизнесмен, който в прав текст директно заяви – “По времето на Жан имахме собственост на Златните, после дойде Иван и всичко в курорта стана собственост на Славчо Христов”. Общо взето за този тип хора никога не е имало значение дали БСП или СДС управляват – важното е Жан или Иван да са техни хора.
Тази проста истина вече е разбрана в НДСВ-Варна, СДС-Варна и по-голямата част от малките политически формации в дясно, в центъра и в ляво. Явно покрай градския си председател БСП-Варна все още се схваща като примамлива писта за пренареждане на депутатската листа с удобни хора, обслужващи безпрекословно точно определени корпоративни интереси. В крайна сметка изходът от така създалата се негативна ситуация зависи от вътрешните съпротивителни сили на самата социалистическа партия.

Все още има шанс бъдещите парламентарни избори да изглеждат като нормално състезание между политически партии със собствена идентичност и свободна воля.

Антон Луков