Днес е ден за траур. Приканваме се към смирение! Молим се за душата на представения пред Бога патриарх Максим. Мислим си за бъдещето на църквата, на държавата, на красивия ни град.

Иска ни се, някак от самосебе си, всичко да се промени към добро. Имаме надежда за добрини и добри дни. Тайничко вярваме, че духовността на този ден, ще ни помогне да се очистим от ниските чувства на завист омраза, вътрешно омърсяване.
Подсъзнателно тръпнем за мисълта при нашето представяне. Но не само в другия, а и в този свят. Защото на нас, обикновените хора, ни стига и в този свят, този живот, да се облажим от вярата в добрините си. И ако можем да направим мъничко добро… значи не сме се изгубили.

Да, грешни сме. Но това не е оправдание, а задължение. Задължение към децата ни, към близките ни, към приятели и към народността. Дори задължение в днешния ден е да избягаме от думите и клетвите на злоподчинените. Да се скрием в нашия си мир на малкото вяра, която сме запазили. Да преместим гордостта си настрани.

А утре? Утре можем пак да бъдем горди войни. Но това не означава, че вече не сме променени. И че молитвите ни са били напразни.
Амин!