“О, Музо, възпей онзи гибелен гняв на”...

Този път няма да става дума за гнева на Ахила, сина Пелеев, а за този на Милен Велчев, като в случая няма никакво значение на кого е син или на кого е зет той. Има значение само това, че е министър. Министър в една парламентарна република, където правителството е функция на Народното събрание, а не обратното.

Тъкмо тази азбучна истина, известна дори и на възпитаниците на детските градини, господин Велчев явно е започнал да позабравя. Лошо е, когато дори и един случайно и временно попаднал в политиката човек, забравя подобни неща. Още по-лошо е, когато ги забравя субект, който съвсем наскоро и напълно отговорно заяви, че възнамерява да остане в политиката и след края на настоящия мандат.

Гневът на Милен Велчев този път бе предизвикан от една наистина доста безвкусна реплика на народния представител от БЗНС-НС, господин Моньо Христов. Ако след15 години данъчната администрация не може да работи с диференцирани ставки, ще ви кажа една хубава приказка – да ви пикая на данъчната администрация! – така се провикна от парламентарната трибуна депутатът Христов.

Всъщност, ако се абстрахираме от прекалената и намираща се далеч от добрия тон експресия на това негово възклицание, няма начин, да не се съгласим, че в голяма степен той имаше право. Всеки от нас се е сблъсквал с тромавата бюрократична месомелачка на данъчната администрация, няма спор и по това, че както всяка бюрократична машина, тя предпочита да не си усложнява живота, дори и когато това се налага, в името на удобството на гражданите.

Вместо да обърне внимание именно на смисъла, залегнал в изявлението на народния представител, министър Велчев предпочете да се обиди и разгневи от пиперливите изрази. Дори си позволи да му поиска оставката, което вече е проява на лош вкус с далеч по-големи мащаби от това, което си е позволил самият земеделски депутат. Велчев първо поиска господин Христов официално да се извини на подопечната му данъчна администрация, а когато това не се случи, тръгна да търси контакти с шефовете на парламентарната група на БЗНС-НС, за да притиска ТЯХ, да потърсят оставката на своя съпартиец.

Хубаво. Обаче годината е 2004-та, а не, да речем, 66-та. Това е България, а не Римската империя. Симеон не е Нерон. А Велчев не е Гай Петроний и никой не го е упълномощавал да се изживява като Arbiter Elegantiarum (арбитър на добрия вкус).

Според повелите на българската Конституция, задължението на господин Велчев е да изпълнява волята на Парламента, а в рамките на задълженията му по никакъв начин не влиза да иска оставката на един или друг народен представител. Той е министър благодарение на вота на народните представители, но няма даже и един единствен народен представител, който да е такъв, благодарение вота на самия Милен Велчев. Тъкмо поради това конституционно установено състояние на нещата, народните представители имат пълното право да искат оставката на Велчев, докато самият той не само че няма такова право, но дори е недопустимо и да си ПОМИСЛЯ за подобни действия. Независимо от това, дали е обиден, дали е спал зле, дали нещо друго му е съсипало настроението.

Тук става въпрос за принципни положения, а Бог да е на помощ на тази държава, в която даже министри си позволяват, водени от нездрава емоция, да неглижират такива наистина фундаментални принципни положения. Такива хора или постепено са се самозабравили, вследствие упражняването на внезапно придобитата власт, или пък – както често се случва - изобщо и изначално на са били пригодни да упражняват каквато и да било власт в едно демократично общество и в една парламентарна република.

Предварително е ясно, че дори и действително да потърси контакт с ръководството на парламентарната група на БЗНС-НС с такова смехотворно искане, Милен Велчев би могъл да се надява да получи не това, което иска, а единственото, което заслужава като реакция. Чист и неподправен земеделски хумор. И какво ли ще направи тогава, за да не увиснат жалко във въздуха решителните му, но нелепо прибързани словеса: Аз няма да оставя този въпрос така! ?

Май единственото, което ще му остане, ще е да изприпка и да поплаче на рамото на “Агентите на короната”. Ще си каже всичко. И те ще го разберат.

Жоро Георгиев