Продължение...

---

Разбира се, на практика от скандала не произлязоха никакви конкретни резултати. Освен няколко: бяхме свалени от ефир, на мен ми бе пратено послание, че “ще бъда отстранена с всички начини и средства”, “Труд” и “24 часа” стискаха зъби и не можеха да напишат и ред за “Златни пясъци” и Добрин Митев, Военна прокуратура отсече, че извършителят на подслушването бил неизвестен, а от РДВР-Варна получихме официални писма, че ... не ни били подслушвали. Пито платено. И керванът продължи да си върви. Отнесоха го пак със слухтене и бизнесмените Красимир Ангелов и Милен Колев, колеги журналисти, а политици и общественици вече откровено не говореха по телефон и шепнеха по кюшетата като че се намират във времето на нелегалното освободително движение.

Експертът Григор Григоров опра пешкира май единствен и бе уволнен 3 месеца след скандала от тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. “Софийската бригада” се развилня още по-страшно. И благодарение на нейният чадър БМФ бе ограбено, Златни пясъци бяха подарени на шуробаджаначешкия славчохристовски кръг, корабостроителницата бе съсипана...

ДНЕС НЯМА “СОФИЙСКА БРИГАДА”. ОБАЧЕ ИМА “ТИМ”, “СОТ-ВАРНА”, “ДЕЛФИН”....
Подслушването е много скъпо мероприятие и обикновено на подобни нападки ченгетата отговарят, че е невъзможно поради липса на пари да осъществяват толкова много слухтене. Обаче има и други пунтове, както се казва.
Въпреки, че официалното надлежно подслушване, разрешено с подпис на съдия също не е толкова сложно да се направи за лице, което няма нищо общо с кримиконтингента.

Ще си спомни ли онова време председателката на Окръжният съд Душана Здравкова, която трепереше като лист, уплашена колко разрешения за подслушване е подписала, за които никак не е било сигурно колко са читави?
Ще си спомни ли същата председателка как неистово търсеше за съвет какво да прави в тази ситуация не друг, а ексшефът на Държавна сигурност във Варна?
Резултатът по-късно бе налице - Здравкова оторизира заместникът си да подписва разрешителните за подслушване. И ... си изми ръцете. Днес ако я питате обаче, тя гордо ще ви каже, че е била репресирана от Добрин Митев и сие.
Обществена тайна във Варна е, че специализирани частни фирми също се занимават с “услугата” подслушване. Не само на телефони, а на всякакво ниво.
Още по-обществена тайна е, че за корифеи в тази област са нарочени хората на ексшефът на РДВР -Варна полк. Любо Димитров, както и частната фирма “Делфин 3”, която пък имала по-особени отношения с МВР. Според достоверни източници точно чрез подобни частни фирми МВР е възможно да ползва масиви от информация, събрана от подслушване по т.нар. “нерегламентиран” от никакви съдебни разрешения път. Това, разбира се, не може да послужи като доказателство в съда, но дава изключителна сила.

Силата на информацията!
От една страна самите частни фирми държат в шах всеки, който е прихванат като любопитен обект на интереса им, от друга винаги могат да “се пазарят” с хората от официалните специални служби, когато става дума за нерегламентирана информация за дадено лице, достатъчна обаче за да бъде държано то в положение на партер. Другата спрягана фирма, която няма проблеми с това да нюха някого е “ТИМ” - миналият петък ви разказах прелюбопитна случка от начинът и на демонстрация как човек може да бъде подслушван...

Странно е, че никой от тези, които са на власт не говори за тези паралелни частни фирми, които необезпокоявано осъществяват мероприятия на подслушване.
МВР е заровило глава в пясъка и се прави, че такова животно няма. Някой вярва ли, че спецслужбите нямат представа кои точно частни фирми се занимават с подслушване и нарушават закона и конституцията? Всичко знае контраразузнаването, но не му стиска да направи разработка като за световно.
НСБОП ли не знае? Айде, бе!

Проблемът е там, че В ТЕЗИ ФИРМИ БЪКА ОТ БИВШИ ЧЕНГЕТА, НАВЪРЗАНИ КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА.
Бъка и от гангстери, и т.нар. легализиран капитал. Тези хора по-особен начин са свързани с официалните структури на МВР. Те са обвързани с корпоративни интереси, с групови и лични интереси и на практика неразкриването на тези паралелни частни фирми, които осъществяват най-масовото подслушване говори само за едно: че са нужни на някого. На кого? На властта? На определени личностти в МВР? На самите спецслужби? Риторични въпроси.
При положение, че през последните месеци не друг, а бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов завъртя на пръстта си МВР със скандала по подслушването му, като се забърка дори и името на правосъдният министър Антон Станков показа, че дългата ръка на Командира Костов продължава да мести фигурите на шахматната дъска.
И то ювелирно.

Има нещо наистина гнусно в това, точно ген. Атанасов да пищи, че са му нарушени правата. Като че ние сме аборигени и не помним какво се случваше в държавата по време на неговата осъществена власт в спецслужбите.
Въпросът обаче не е в това дали Атанасов или Рамбо ще бъдат подслушвани, а как да стане така, че на никого нерегламентирано да не му бъдат нарушавани правата.
Защото самият ген. Атанасов, изхождайки от собствения си опит като политическа хрътка N1 по времето на Костов е бил напълно сигурен, че също ще бъде нюхан. Иначе би ли въртял 5 SIM-карти за да разговаря? И каква е разликата между джуджето Атанасов и всеки редови криминален апаш, който прави същото, въртейки SIM-картите?!

Както и да бъде променян законът за специалните разузнавателни средства, това няма да има никакво значение, ако волята за промяна не е налице.
До този момент всяка власт, без значение политическият и цвят, се стреми по всякакъв начин да притисне опонента си: една го прави джелатски, друга по-финно, трета с кадифени ръкавици... Властта, независимо коя е, иска да знае всичко за онзи, който й диша във врата, и с цената на всякакви гимнастики нарушава човешките права и правила, подслушвайки и следейки опонента си.
В България става така, защото властта никога не е била отговорност, а се е превърнала в бизнес и търговия на дребно, и едро. Безогледно се потъпква изконното право на личността да бъде свободна, в името на това за колко могат да бъдат продадени тайните и.

ВЧЕРА СЕ СЛУЧИ СЪЩОТО. ДНЕС ПАК. И АКО ТАЗИ СУТРИН ПОЛУЧА ОТ “ТИМ” РАЗПЕЧАТКА НА ПОСЛЕДНИЯ РАЗГОВОР - ТОГАВА КАКВО?
Абсолютно нищо. Да кажем, ще я публикувам. Или ще я подаря на ген. Веселин Петров, или на шефът на РСС - Варна Светльо Божков. Или пък, на който и да е прокурор. Те ще цъкат с език, и под сурдинка, неофициално ще ми кажат: а, бе, майката си тракало, така е, ама нищо не можем да направим... Не могат ли? Не могат. Защото подслушването на Неудобните е бизнес. Рекет. Търговия. Пари. Влияние. И информация. От всичко това има нужда всяка власт, независимо какъв е рангът и. Идват избори. Няма да ви кажа, какво предчувствие за разнасяне на разпечатки от разговори на този с онзи ме е осенило. Осенило ли?
То вече е факт.
Предстои да види бял свят един прелюбопитен “документ”, касаещ най-сигурният от сигурните кандидат-кметове на Варна. Но, млъкни сърце, има още време...

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА