В момент на несвойствено за широката му душа безпаричие героят на Илф и Петров Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, по-известен като Великият комбинатор, написа сценарий и го занесе в съответното оторизирано ведомство. Но там установи с почуда, че институцията е парализирана. Старото нямо кино вече не работи поради настъпването на ерата на говорящото кино, а говорящото кино още не работи, поради проблеми с ликвидиране на ерата на нямото кино.

Нещо подобно се случва и със следприватизационния контрол и неговите институции. През март беше приет новия закон за приватизацията, който трябваше да ликвидира епохата на “нямото” кино в приватизацията от времето на Костов. Влизането в сила на този закон обезсили дирекцията за приватизационен контрол към Агенцията за приватизация. Но се появиха някакви, никому неясни пречки с настъпването на ерата на предвидената в новия закон Агенция за следприватизационен контрол. Тя се появи с цял месец закъснение, в края на април. Сега, ако не се лъжа, сме вече началото на юли и въпросната агенция още не е заработила. Защото още си няма надзорен съвет. Отново неясно защо мнозинството в парламента не е номинирало своите кандидати за надзорници на агенцията. А шефът на Икономическата комисия към НС Валери Димитров призна, че Агенцията за следприватизационен контрол все още няма и устройствен правилник. Този правилник тепърва ще се приема.

Междувременно подкомисията за следприватиционен контрол към парламента изнесе данни за десетгодишната приватизация в страната, които без преувеличение определят този процес като трета национална катастрофа. Поне за 95% от българите. Приватизирани са около 4500 предприятия на стойност около 26 млрд. лв., но в хазната са влезли само 1.7 млрд. парични постъпления. Близо една трета от приватизацията е направена от РМД-та, като от това държавата е получила мизерните 49 млн. лева.

В средата на май шефката на новата агенция Аксиния Славчева съобщи, че ще ревизира 2000 приватизационни сделки и се закани, че ще има драстични мерки спрямо неизрядните приватизатори. Ще, но още не! И по-вероятно е драстични мерки изобщо да няма. Защото въпросната агенция е под шапката на Министерство на икономиката, а вицепремиерът Василев е категорично против да се развалят сделки. Държавата трябвало да връща парите на купувачите! Кои пари? Тези, които те не са внесли. Маса РМД-та са внесли само 10% при покупката и са забравили за договорите. И защо трябва държавата да връща пари на фирми, които не са изпълнили подписаните договори? Или може би някой случайно е пропуснал да гарантира интереса на държавата срещу недобросъвестни приватизатори? Истинският проблем тук е другаде. Развалянето на приватизационни сделки ще засегне малцината купувачи, които искрено са смятали да правят бизнес и въпреки ненормалната икономическа среда в държавата ни, продължават да упорстват.

В момента различни заинтересовани фактори ни занимават с проблема кой да има правото да предлага сделките да се развалят – дали Агенцията или прокуратурата.

В крайна сметка сделките ще се развалят с решение на съда, независимо от това кой е предложил развалянето им. Темповете на нашата съдебна система позволяват, докато се точи делото, да се източи тотално предприятието. Разбира се, това се отнася за тези, които още не са източени.

А колко са източените никой не знае. Но по-лошото е, че не се вижда никакво желание да се разбере. Няма друго обяснение на факта, че вече шест месеца Агенцията за следприватизационен контрол се лашка в безвремието между нямото и говорящото кино.

А иначе има работа и за Агенцията за следприватизационен контрол, и за прокуратурата. Много работа. Поне за 20 млрд.

Стойко Тонев
В-к “Монитор”, 5 юли 2002