Трите убийства на Бай Миле, Стоил Славов и Данчо Марков си приличат уникално по крещящата показност. И по това, че са единствени по рода си. Данчо Марков бе взривен в асансьор на 21 ноември 1996 г., в който пътува с бодигарда си Мамука и приятелката Веселина, това бе първото подобно убийство у нас. Стоил Славов осем години по-късно срещна същата съдба – пак в асансьор, този път обаче посред бял ден в строго охраняваната централа на СИК. Милчо Бонев-Бай Миле пък влезе в историята на поръчковите убийства у нас с единствената по рода си засега подобна кървава касапница също посред бял ден в столицата. И тримата всъщност са бизнесприятели и партньори в легендарната силова групировка СИК.

След убийството на Бай Миле близък от някогашното обкръжение на варненския бос на СИК Данчо Марков коментира за “167 часа Варна”, че още от зимата е имало индикации, че Бай Миле ще бъде отстрелян. И лаконично отсече: “Има Господ!” Според източника ни още в началото на тази година сред варненските “ръце” на Бай Миле е царяло нескрито напрежение. Много от тях дължали пари на висаджии и гледали да се покриват в чужбина или да стоят на сянка. В средите на ъндърграунда още тогава се говореше, че в скоро време някои от варненското обкръжение на Бай Миле ще ги постигне “случка”.

Вместо това първо изгърмя самият Милчо Бонев–Бай Миле.
Днес за много от непосветените в историята на организираната престъпност у нас фигурата на Бай Миле се характеризира като “един от не особено важните босове в СИК”. Истината обаче е далеч по-различна. Бай Миле за разлика от Маджо, Маргина и Пашата още в началото на 90-те години успяваше да стои в сянка и далеч от медийните пушилки. Впрочем същото се отнасяше и за Стоил Славов, чието име някои репортери научиха едва когато бе взривен в асансьор. Стоил Славов също не влизаше в полезрението на медийния интерес, запълнен от гръмките имена на босовете на СИК и ВИС, изтикани на светло.

За ъндърграунда обаче не беше тайна, че в онези гангстерски години именно Бай Миле бе босът в СИК, отговарящ и за наказателните операции, и за мокрите поръчки. Взривеният през 1996 г. варненски бос на СИК Данчо Марков имаше обща фирма с Бай Миле “Пеликан груп”. Точно Бай Миле се считаше за покровител на Данчо Марков в златните му години, по-късно обаче, когато внезапно бе взривен в асансьор точно тогава, когато стартираха първите стъпки на легализирането на бизнеса на сикаджиите, в тези среди се коментираше, че именно Бай Миле има отношение към смъртта на Данчо Марков.

Веднага след убийството на Марков за бос на СИК в града бе ръкоположен Ицо Ламята, а легалният туристически бизнес, свързан с консорциума “Малибу” на Бай Миле и Данчо Марков, премина изцяло в ръцете на Мето. Естествено с отчисленията за столицата.

Сръбският вестник “Вечерни новости” извади на първата си страница новината, че Бай Миле е бил основен доставчик на дрога в западната ни съседка, а според вестника и сръбският вътрешен министър е потвърдил това. През 1996 г., когато Данчо Марков бе взривен, една от основните версии, които бяха спрягани, бе за пробив в наркоканал. Никой от разследващите обаче не потвърди официално такава версия.

След смъртта на Данчо Марков целият му бизнес бе разпределен пак от високите етажи на СИК в ръцете на двама-трима души. Семейството на боса на Варна и до днес мизерува.

Днес вече е факт, че персоналните покровители на варненските “наследници” на Данчо-Марковата империя са мъртви.

Първо килърите се преоблякоха като попове, после надянаха полицейски униформи, следващия път може да сложат маски и с физиономията на Бойко Борисов.
Във всяко нещо си има знак.

Андрей Миланов
в-к “167 часа-Варна”