До късно снощи, до преди броени часове, някои от нас все още можеха да хранят илюзията, че глобалната война срещу тероризма е нещо, което протича някак си по-встрани от всекидневието ни. Че други са основните участници в тази битка и другаде ще бъдат насочени ударите, които неизбежно я съпровождат. Че на нас самите може и да ни бъде спестена горчивата чаша, от която непрестанно отпиват нашите приятели и съюзници.

Тази илюзия е вече само спомен. Варварите, срещу които е изправен цивилизованият свят, убиха един български заложник и заплашиха, че ще постъпят по същия начин и с втория, ако абсурдните им искания не бъдат изпълнени. Направиха го в пълно противоречие с философията на Корана, в който тези фанатици толкова обичат да се кълнат. Направиха го в противоречие и с всички онези хуманни и морални норми, които ни отличават от животните. Направиха го без жалост, без разум, без човещина и без нужда. Сториха го въпреки настойчивите призиви и на своите разумни единоверци по целия свят, да се въздържат от безпричинни жестокости.

Свидетели сме на поредното тъжно и болезнено доказателство, че на тези хора трябва да бъде даден решителен отпор. Че те са еднакво опасни както за своите единоверци и съплеменници, така и за всички останали нормални хора по земното кълбо. Това е още едно доказателство, че те трябва да бъдат преследвани безкомпромисно, че с тях не бива да бъдат търсени договорки, тъй като такива договорки само биха ги окуражили да се впуснат в нови изтъпления.

Това са примитивни хора, които виждат света около себе си в черно и бяло, а ние сме черното в техните очи. Илюзия е да се надяваме, че ако днес отстъпим пред една или друга тяхна претенция, утре няма да ни бъдат отправени втора и трета, все по-неприемливи, по-варварски и по-абсурдни. Те инстинктивно използват нашата естествена склонност да полагаме усилия, за да ги разберем и проумеем, но в съзнанията им тази наша склонност е по-скоро израз на слабост, която трябва да бъде използвана като оръжие срещу самите нас. В същото време тези фанатици никога и за нищо на света не биха направили опит да проумеят и разберат различните от тях. Различното според тях е лошо, независимо къде и в кого го откриват, то пречи за изграждането на онзи идиотски свят, в който им се иска да заживеят всички под слънцето.

Всички опити да бъде постигнато приемливо споразумение с тези хора се провалиха, защото те просто не желаят такова споразумение. Те търсят конфликта в светлината на превратното си тълкуване на много по-широкото по принцип понятие Джихад, а страданието което причиняват на онези, които са приели за свои врагове, е единственото, което осмисля жалкото им съществуване. Тук съвсем не става дума за противодействие срещу някаква окупация. Вече сме получили предостатъчно доказателства, че ако ние /тук, разбира се, нямам предвид само България/ се оттеглим от териториите, където тези хора действат, те първо ще направят опит да пометат собствените си умерени и разумни правителства там, където ги има, а много скоро след това ще дойдат на наша земя, за да продължат войната, за която са убедени, че е свещена. Всъщност те от години правят точно това.

Отдавна и на всекиго е известна истината, че в историята има моменти, в които силата на аргументите се оказва недостатъчна и се налага да бъдат използвани аргументите на силата. Не е задължително тази истина да ни харесва, но сме длъжни да я приемаме като част от реалностите около нас. В този момент, изправени срещу този враг, струва ми се, че ние се намираме в точно такава ситуация. Фанатиците трябва да бъдат прекършени, духът им трябва да бъде сломен и това е въпрос на защита на свободата и цивилизацията, на нашия собствен начин на живот, а не на елементарна отмъстителност или дори търсене на справедливост.

Единственото от което терористите разбират е езикът на силата. Време е да им бъде отправено послание, което те да са в състояние да разчетат по абсолютно недвусмислен начин. Време е да бъдат загърбени заблудите, че в точно този конфликт с отстъпчивост и компромиси може нещо да бъде постигнато. Всеки акт, подобен на този, който снощи потресе България, трябва да получава ясен и категоричен отговор – засилване на ангажиментите и активността на международните въоръжени сили, масирани акции срещу свърталищата на варварите и техните помагачи, ускоряване изграждането и обучението на армията и силите за сигурност на самия Ирак и действена подкрепа, но и по-голяма взискателност, по адрес на неговото ново, легитимно правителство, което също трябва да поеме своята част от товара в борбата срещу тези изверги, най-малкото защото ако те надделеят, именно то първо ще бъде безжалостно унищожено от тях.

Нека реакциите ни на техните безумия бъдат точно обратните на онези, които те целят да постигнат. Това е начинът да им бъде показано, че си нямат работа с разглезени и мекушави общества, загубили съпротивителните и самосъхранителните си сили и инстинкти. И че в крайна сметка са обречени на изчезване именно те, а не нашите ненавиждани и презирани от тях общества.

И накрая, много се надявам неизбежните емоции, предизвикани от преживяната трагедия, да не надделеят над разума. Не може и не бива всички араби и всички хора, изповядващи Исляма, да бъдат възприемани като врагове заради безмозъчния фанатизъм на едно разбесняло се малцинство, което разглежда като враг всеки разумен човек, независимо от религиозната му или етническа принадлежност. Историята на човечеството е пълна с примери, когато справедливият гняв е бил насочван в неправилната посока и е причинявал беди, които са били дори по-големи от онова, което го е предизвикало.

Надявам се, че нито България, нито някой от нашите съюзници във войната срещу тероризма, ще стане причина историята да бъде тепърва “обогатена” с още един подобен пример.

Жоро Георгиев

---

28.10.2002 г. Интревю с Билял Дарджан - Районен мюфтия на Североизточна България: Терористите не може да са истински мюсюлмани
Интервюто е взето от репортер на “ДНЕС+” след драматичните събития, довели до блокадата на московския театър от чеченски бойци-камикадзе, които взеха за заложници над 700 души.
Кризата със заложниците в Москва, завърши със смъртта на 116 души.