Със завръщането си в България Иван Славков буквално срина цялата художествена самодейност, която се разви в някои заинтересовани медии на негов гръб. Просто цялата логична конструкция, крепяща се на някакво подобие на митове, отиде по дяволите.

Изисква се доста развинтено въображение, за да твърдиш, че Славков се е крил от някого, след като е ясно, че можеше наистина да се скрие. При това така да се скрие, че да бъде недосегаем за българското правосъдие. Между другото, с прискърбие трябва да признаем, че рухват и версиите за някаква двойна или тройна игра на полицията. За какво му е на някой от ченгетата да предупреждава Славков за каквото и да било, при положение, че… той не се е крил в миналото, не се крие и в момента? Виж, от тук нататък, ако правосъдието и ченгетата са толкова елементарни, че се вържат на някакъв измислен медиен натиск - това всъщност си е техен проблем. Заслужва си да перифразираме онзи анекдот за партизанската “дейност” на бай Тодор – Славков не се крие, някой обаче твърди, че го търси.

Като заговорихме за медии и натиск върху общественото мнение… Не може да не направи впечатление сдържаността на Иван Славков. Най–малкото, той е президент на ФК “Спартак”- Варна и поне половината от спортната общественост във Варна със сигурност го подкрепя. Славков обаче очевидно не си пада по мелодраматичните жестове.

Пък и както е казал народът: “Всяко зло за добро”.
Случващото се с Иван Славков е и шанс. От години в морската столица се ширят какви ли не слухове за бизнеса на президента на ФК “Спартак”-Варна. Ако основата на тези слухове е същата, като основата на описаните по–горе, тогава наистина ще стане интересно.

Тук вече влизаме в сферата на предположенията – ами ако се окаже, че някой иска да елиминира Иван Славков заради имотите на ФК “Спартак” Варна? И този някой дали наистина мисли доброто на любимия на половин Варна отбор? На мен лично тази теза изобщо не ми звучи невероятно. Още повече, че съществуват и… хайде за сега да ги наречем сериозни податки.
Антон Луков