На фона на голямото предлагане на “качествени” кандидати за местните избори във Варна все по-интересен става въпроса за качествата и недостатъците на предложените кандидатури.

Към днешна дата няма официално издигнат нито един кандидат за общински съветник. Мераклиите за кметския пост за сега се въртят около една публично обявена кандидатура, минаваща за сериозна – тази на Кирил Йорданов.
И все пак, вариантите не са толкова много, така че някои прогнози могат да се направят още от сега, пък и ... току виж се сбъднали.

На този етап изборите за общински съветници са пълна мъгла. Обществеността не знае конкретните кандидатури на различните партии и всички се въздържат от прогнози за бъдещото мнозинство в Общинския съвет на Варна.
Причините са много!

Най-често се спрягат официални причини, свързани с необходимостта да не се бърза с обявяването на листите за да се предотвратят компроматни атаки и вътрешнополитически брожения, инициирани от вечно напиращи недоволни съпартийци.
Безспорно това е част от истината, но не цялата.
Другата част от истината е, че ... много трудно се намират кандидати, които да отговарят на всички условия.

По принцип, партийните началници много обичат да дават пресконференции, на които да говорят за това колко са впечатлени от качествата на издигнатите кандидатури. Само че накрая винаги лъсва голата истина – огромна част от съветниците са безцветни и неблестящи с нищо хорица.

Примерът с настоящата група съветници на СДС във Варна е особено показателен. Когато Добрин Митев състави листата през 1999 г. и той и СДС бяха в разцвета на силата си. Считаха, че ще управляват вечно, а ресурсът им да задоволяват амбициите на партийните членове бе практически неограничен.
При тези идеални условия резултатът от изборът на Добрин Митев за общински съветници е очеваден – днес сме свидетели на жалка картина на преобладаваща некомпетентност, а обществените нагласи, че болшинството съветници на СДС във Варна са изключително корумпирани, не са тайна за никого.
Компромисът е неизбежен.

Няма как да подбереш 51 партийни членове, които са едновременно “честни”, “свестни” , “известни” и лоялни към партията, към малкия вожд, към големия вожд, да са образовани, да са финансово независими, да са с приличен външен вид и добри комуникативни възможности, да имат понятие от работата в Общинския съвет и общинската администрация, да ... и т.н.

Та затова партийните централи не бързат да обявяват каквото и да било.
Защото си знаят стоката.
Горко на PR-те им, но това е друга тема.

Антон Луков

---

Слабите страни