И на последните местни избори се случи това, което повечето сериозни политически наблюдатели очакваха. Общо взето почти повсеместно партийните активи изцедиха целия си наличен ресурс, но до кой знае какви изненади не се стигна. Може да се каже, че всеки получи (или НЕ получи) това, което е заслужил и с това темата “Местни избори 2007”се изчерпва.

С голяма доза сигурност може да се каже, че при съставянето на различните мнозинства в Общинските съвети на по-големите български градове и при оформянето на кметските екипи ще станем свидетели на “нормалните” за такива случаи закономерности. За пореден път ще се изясни максимата, че мнозинство се постига на една единствена основа – серия от разумни компромиси. Естествено приказките за икономически интереси и кръчмарски сметки ще влязат в дежурния репертоар на опозицията. Която пък, пак по правило, в стандартния си вариант е съставена от не повече от две групи. Едните са случайно попаднали играчи(аматьори), които не са успели да озаптят собствената си алчност, поради което 4 години дават акъл на постигналите разумен компромис как се прави... разумна политика. В тази аматьорска Б-група група между другото винаги има интересни птици. Не са рядкост даже хора с пари и голям личен ресурс, решили, че това е достатъчно условие да бъдат включени в титулярния състав.

Другата група обикновено се формира от съветниците на загубилите изборите политически партии с национално представителство. Специално във Варна и цялото българско Черноморие има една трета група съветници, които са нито рак нито риба. Тези от бизнес структурите. Те не са случайни играчи, но нямат и национално представителство в политиката. Нямат и още нещо - собствена воля. Като се замисли човек в лоялността към дадени корпоративни интереси няма нищо лошо. Незнайно защо съветниците на ТИМ, например, някак си се притесняват от преките асоциации с групировката майка. Това обаче си е изцяло техен проблем.

На къде от тук нататък?
За БСП нещата са предвидими. В тази партия нямат навика да колят кравата, която им носи мляко. Отделните вътрешнопартийни лагери не могат да се понасят, но мляко има за всички. Или казано с други думи – свидетели сме на първообраз на т.нар. модел “Софиянски”. Далеч преди бившия столичен кмет, в БСП са осъзнали, простата мкасима, че “Има ли за мен, трябва да има и за всички, за да го има... винаги”. С умноженията по едно в стил ранния Иван Костов видяхме до къде стигна десницата. Това не означава, че партията с главно “П” не е подложена на самоунищожителни вътрешни напрежения. Просто източника на тези напрежения не е финансов. Виж несбъдналото се (все още) българско ФБР може като нищо да доведе до изпускане на контрола в иначе изглеждащите стройни червени редици.

Другите два субекта на тройната коалиция са още по-предвидими. ДПС е съществен факт от българския политически живот и едва ли някой безпристрастен политически наблюдател ще се осмели да заяви, че в близко бъдеще е възможно това положение да се промени.
Колкото до НДСВ там най-добре скръбно да помълчим.

Виж при десницата става интересно. Опитите за създаване на т. нар. “Десен алианс” и обща парламентарна група съвсем не са за подценяване. Нещо повече –на “Раковска” 134 беше забелязан президентът Желю Желев. Говори се за сондажи с онази част от депутатите от НДСВ, които въпреки всичко ставащо напоследък в жълтите редици, демонстрират остатъци от собствено достойнство. По същество този проект е реабилитация на онова СДС в неговия най-демократичен ( и успешен) вид. Вече се коментира като сериозна вероятност затоплянето отношенията и с ГЕРБ (макар и на един по-късен етап).

Голямата въпросителна за пореден път е Иван Костов.Този път за него ще бъде доста трудно да намери верния ход. От една страна в обединената десница той ще бъде един от многото. От друга страна, ако се разграничи от текущите процеси, съвсем реална е вероятността да се превърне в... господин никой. Броженията в парламентарната група на ДСБ вече подсказват настроенията в полза на проекта “Десен алианс”. Тези настроения вещаят и съответните последици – ако Командира не омекне ще остане... без парламентарна група (в момента той може да разчита на не повече от 6 депутати). И това вече наистина ще е края на Иван Костов.

Което НЕ бива да случва. Разбира се, ако Иван Костов твърдо и безкомпромисно (по Коствски) е решил да се самоубива, то тогава всякакви разумни поводи са безполезни. И все пак! Ако влечението на Костов към политическата смърт е толкова необратимо, то нека поне да не се злорадства. Парадоксът е в това, че именно политическото оцеляване на Командира се очертава като най-трудния тест за това, доколко в дясно най-после са си научили урока.

Добре би било да се осъзнае залога за (и против) проекта “Десен алианс”.

Ако в национален мащаб, дясното обединение не се състои, на мястото на остатъците от сегашното дясно ще дойдат вече готови структури с осъзнат групов интерес и строги вътрешни правила на работа. Това последното! Строгите вътрешни правила! ТЕ! Със сигурност ТЕ ще имат нещо общо с наскоро откритите в Италия 10 заповеди на сицилианската мафия. Не е необходимо голямо въображение за да се досетим, че представителите на тези структури ще бъдат някак си... скромни. Също като онези общински съветници от провинциална Варна, които незнайно защо се притесняват от преките асоциации с групировката майка.
Антон Луков